Българската самодива в Лос Анджелис

В единадесетия епизод от поредицата “Българи в Америка”, на Миролюба Бенатова по Нова ТВ, бе представена една история за успеха като тъга. История за път, изпълнен с носталгия и без спътник. Историята на единствената българка, която успява да издаде художествена литература зад океана, за шестцифрена сума. Историята на Красимира Зуркова. Завършва Харвард и Принстън, а понастоящем работи като корпоративен адвокат. Пише стихотворения, публикувани в много литературни списания.
Идва в Америка през 1993 г., в най-крехката си възраст, с два куфара и както казва тя, като пепеляшка. Пристига, за да следва История на изкуството в Принстън. Краси разказва, че не й е било лесно и въпреки, че е получавала пълна стипендия, е трябвало да изкарва джобните си, като работи в стола на университета. След колежа завършва Право в Харвард и започва работа като финансов адвокат. В момента живее в Лос Анджелис.

Краси Зуркова казва, че в Америка най-лесно можеш да направиш кариера, защото всичко зависи от теб. Ако работиш много и ако си добър в това, което правиш, рано или късно ще постигнеш успеха, който желаеш. Но ако дефинираш своя успех относно личния план, става много по-трудно.
Тя споделя, че в Америка се оцелява, като си завъртиш ключа на сърцето, не се оставяш на емоциите да те завладеят и работиш много.
Определя написването на книгата си, като спасение за самата нея от един цикличен живот, в който не усеща вдъхновение. Заглавието на книгата е „Wildalone“, а в български вариант името е „Самодива“. Самото написване трае пет години и половина. Книгатa е автобиографича, но всъщност се преплитат български легенди за самодивите, мита за Oрфей и гръцките митове за Дионис. Трудно намира издателство, което да публикува книгата, но сега се радва на голям интерес относно нея. Най-хубавото нещо, което е чувала за произведението си, е, че когато хората я четат, се чувстват сякаш света е много по-хубав отколкото е, и, че тя променя живота им.

Българското издание на книгата „Wildalone“

Краси споделя, че до някаква степен се чувства разочарована от Америка и все по често си задава въпроса „За какво точно живеят хората тук?“ Казва, че се работи изключително много и след това увеселителната част на живота се издига в култ. Също вижда огромна разлика от нашата култура в това, че под щастие, американците разбират да си винаги усмихнат. Ако има и ден, в който те връхлетят негативни емоции, това трабва да се оправи моментално, чрез психиатър или антидепресант. И в карйна сметка, човек става като машинно същество, което не знае как да се справи с всякакви по-
сложни ситуации в живота си. Поради тази причина, тя се чувства все по-отдалечена от хората.
Най-голямата й мечта в момента е да се чувства нужна, нужна на близките си хора.
Казва, че щастието й като човек не съотвества на парите, които има. В момента, в който усети, че е дошло времето да напусне Америка, няма какво да я задържи.

Снимков материал: интернет

В-к: „България“