06
Запрян Петров Дойчев е вече 22-е години треньор по класическа и свободна борба в столицата на Мексико – Мексико Сити. Бившият национален състезател, а сега треньор по борба, отпразнува 50-сет годишен юбилей в борбата, в ресторант в центъра на Мексико Сити. Честването на дългия път като състезател и треньор по борба, беше организирано от неговите признателни възпитанци и техните родители. Специално по случая, организаторите на празненството бяха направили тениски с карикатура на Запрян Дойчев и знамената на България и Мексико.
05

„Трогнат съм от вниманието, което ми дават хората тук. Благодаря им за страхотните фанелки с моя лик, не съм очаквал такова нещо. Дават ми повече сили и желание да се оправям и да започна да работя всеки ден в университета“, казва приятно изненаданият Запрян Дойчев. Българският треньор е награден с два плакета от Мексиканския Олимпийски Комитет и от популярната верига за кеч „Трипъл ААА“, където се борят негови възпитаници. Честването на своя треньор уважиха и тримата най-добри състезатели в различните стилове: Jose Jimenes – свободна борба, Ernesto Salazar – класически стил и Angeles Barrasa, която е единствената мексиканка, два пъти континентална шампионка през годините 1997 и 2000.

03

„Запрян работи с най-добрите борци от „AAA“ – Alberto Del Rio и Miniabizmo Negro. Празненството беше в един ресторант, известен с многобройните посещения на всички известни борци от „ААА“. Фанелките и значките са инициатива на бащата на едно 12-сет годишно борче на Запрян. Имаше и много фенове на „ААА“. Съпругът ми получи специална покана за юбилея 50-години в борбата, плаката на входа и музика от собственика на ресторанта“, гордее се със съпруга си Калина Димитрова. Жестът, по случай 50-сет години спортна дейност, не е случаен. През всичките 22 години борците на българския треньор Запрян Дойчев са постигнали най-добрите си резултати под негово ръководство в Мексико. „Моите борци мексиканчета са най-добрите в държавата, в трите стила. Многократни отборни шампиони сме на най-големия в Латинска Америка – Национален Автономен Университет. Всичко това ми коства много работа от сутрин до вечер и през уийкендите“, споделя Запрян. Той започва да тренира борба през 1964 година в село Странско – Хавсковска област, при треньора Фильо Иванов. След това се бори за „Берое“- Стара Загора. Преминава и през „Академик“ София. Връща се като треньор в спортно училище „Тодор Каблешков“ Стара Загора, където работи до 1991 година. През 1992 година заминава за Мексико Сити, където се подвизава и до момента като треньор.

08

 

Женен е за треньорката по спортна гимнастика Калина Димитрова. Имат двама сина – Деян и Петър. Съпругата му е причината да се озове в Мексико. Калина Димитрова получава предложение за работа като треньор по гимнастика, но се съгласява само при условие, че и семейството и ще дойде. Запрян Дойчев пристига с туристическа виза и седем месеца стои без работа, когато го взимат за треньор по борба в Националния Автономен Университет. Системата в Мексико е подобна на тази в САЩ и той започва да тренира ученици и студенти, като от тях избира най-добрите да се състезават на националните първенства. През годините той доказва, че е два пъти по-добър треньор от местните. И въпреки това, на големи първенства, неговите национални състезатели отиват с мексикански треньори. В първите години работи като хонорован преподавател, а в последствие му дават редовна заплата, но я намляват периодично. Въпреки това той е щастлив, че може да дава най-доброто от себе си, като предава своя опит на тепиха. До този момент, неговите борци са завоювали над 3300 медала, като половината от тях са златни.

09

През 2000-та година става първият чужденец спечелил отличието „Пума“, което се дава на треньорът успял да прослави университета на национална и международна сцена. Прецедент е, че по това време той все още няма мексиканско гражданство. През 2004-та отново е награден за втори път с това отличие. Най-успешните му състезатели са печелили десетки пъти шампионата на Мексико, като някои от тях се сътезават в кеча, по-известен там като трипъл „ААА“. След години упорит труд, Запрян Дойчев се налага в държава със 120-сет милиона население.

02

И когато всичко му върви по вода, Запрян е блъснат от кола, караща с 95-километра в час. Обезобразен от удара, лекарите се чудят как все още е жив. Благодарение на подкрепата на семейството и спортната си воля, той се изправя на крака. Тогава идва нов удар, оказва се, че застраховката не може да покрие сметката в болницата, в размер на 250-сет хиляди долара. Тогава ректорското ръководство на Университета му подава ръка и поема разходите по лечението и възстановяването му. Освен финансовите средства, за своя треньор се грижат и неговите стотици ученици, които не спират да го посещават през целия му, близо, годишен престой в болницата и да му дават кураж. Това не е всичко.

07

Преди две години, Запрян е поканен на тържество в негова чест. Там той научава, че многофункционалната спортна зала в университета, развиваща 13-сет вида спорт, е кръстена на негово име „Запрян Петров Дойчев“. Идеята, сградата да е на негово име, е предложена от учениците. Те го наричат накратко „Ел Папа“ или „Татко“. „В момента се възстановявам добре, вървя даже без бастун. Сега се стягаме за сватба в Америка на сина ни Петър. На 5-ти юли ще се жени за японка. На 5-ти октомври ще повторим сватбата, но вече в Япония.“, завършва щастливият Запрян Дойчев.

04

Николай Василев, кореспондент на вестник „България“

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.