Дори и по време на карантината, нумизматът Костадин Везьов, е намерил начин да задоволи състезателните си страсти. Пребиваващият в Чикаго, Везьов, не си губи времето и участва на Световно първенство по нумузматика. Запаленият бансканлия качва монети на сайта на „NGC (Numismatic Guaranty Corporation)“. Нумизматична гаранткорпорация „NGC“ е създадена през 1987 г. и е най-престижната в целия свят. От тогава до днес компанията е сертифицирала над 45 милиона монети от различните краища на света. Костадин Везьов се надява, да спечели възможно най-много награди за България. До момента, родният колекционер е регистрирал над 1000 сертифицирани монети. В 80% от категориите за български монети е временнен лидер.

Сребърна монета от 5 лв отсечена по повод 100 годишнината от обесването на Васил Левски

– Г-н Везьов разкажете повече за световното първенство по нумизматика?
– В този лош за света момент на 2020, без никакви спортни събития, заради вируса „COVID-19“, най-накрая намерих време, да се регистрирам за световно първенство на нумизматите. Регистрацията на онлайн платформата, на „NGC“ е безплатна и всеки може да участва, като покаже колекцията си от сертифицирани монети и се състезава за наградния фонд, който тази година е в размер на $25 000! До сега за участие има записани около 17 000 участници от цял свят. Надявам се, с притежаваните и регистрирани от мен монети да успея, да завоювам награда за България!

– Как се решихте да започнете, да събирате монети, а по-късно банкноти и облигации?
– Има дълбока страст и аспекти, които ме карат още да събирам Български парични средства. Нумизматиката е най-старо хоби на света и още като дете ме плени. Тогава събирах хаотично монетите и ги подреждах до едно ниво комплекти и серии, което по детски ме вълнуваше и радваше. Тук в Чикаго, където живея от около 20 години, започнах да колекционирам и Български книжни парични средства, но и да бъда по-внимателен в избора на монетите и банкнотите, които купувам и да ги формирам в цели колекции. Видях и една ,,ниша“, една празнота специално за Българските ми монети, а по-късно и банкноти и тя бе сертифицирането в „NGC“ и „PMG“, което не бе правено до този момент в България. През 2016 година издадох първия каталог на сертифицирани от „NGC“ Български монети, в който търсех по-скоро художествената стойност на книгата. В него включих и монети, които са с по-ниска нумизматична стойност и качество, но за мен имаха сантиментална стойност, защото това са монети от моето детство, които изпратих за сертифициране в „NGC’. Сега всички притежавани от мен Български монети и банкноти имат висока цифрова класификация и числова оценка. Напоследък обаче съм се съсредоточил към Българските облигации. Бих се радвал да помогна и за популялизирането на Български облигации.

Държавни облигации от 1952 г.

– Какво представляват Българските облигации?
– Българските облигации (Government Bond), за разлика от Българските съкровищни бонове (Treasury Bond или State Treasury) не са включени и описани в международните и Българските каталози и трудно се намира информация за тях. Това са Български вътрешни заеми, с които държавата ни се опитва да покрива разходите си. В началото на миналия век, когато родината ни още дори не е обединена изцяло, в Княжество България започват да се издават облигации със сравнително висока лихва. След Съединението, в Царство България постъпленията пак не са големи и има нисък интерес към закупуване на облигации от населението. Тогава поне лихвите се изплащат редовно, заради сравнително добрата финансова стабилност на държавата. После държавният строй се сменя и става ,,чудо“. През 1951 г. се обявява ,,Заем за развитието на Народното стопанство“ в размер на 40 милиона лева, а се набират 60 милиона. През 1952 г. има втори заем при планувани първоначално 40 мил. се набират 53 мил. ,въпреки, че лихвата е ниска 2%. През 1954 г. заем ,,Втора петилетка “ и облигациите от 1955 г. отново постъпленията надхвърлят с няколко милиона предвидените. Как става това? С идването на власт на репресивния тоталитарно-комунистически режим голяма част от заплатите на работниците, селскостопанските труженици и служителите се ,,изплащат“ с облигации. Искат или не хората в ,,НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА“ стават притежатели на облигации, за разлика от Княжество България и Царство България, където всеки е избирал сам дали да си купи. Тези ,,хартийки“ сега се продават много евтино и ги купувам напоследък с прикрепените към тях талончета, които са се изрязвали и давани в банките, за да се изплаща лихвата и главницата по тях. Много от Българските облигации имат и доста добро визуално изображение (красиви са като картини) и ,,хващат“ окото. Някои са с големи размери (колкото вестник) и струва скъпо сертифицирането им в „PMG“, но са част от нашата БЪЛГАРСКА история и ще се опитам да ги събера и опиша като допълнение в едно ново издание на книгата ми за Българските книжни пари.

Рядка монета (10 сантим) от годините веднага след освобождението, преди да бъдат въведени лева и стотинката

– Кои са най-ценните Български монети и банкноти от кокекцията ви?
– Не мога да определя най-ценната ми монета, защото ако трябва да бъда честен всички мои монети и банкноти си ги чувствам като деца. Много трудно съм намерил САНТИМИ от 1880 и от 1887, трудно съм събирал и сертифицирал една по една и стотинките от 1979 година. Всъщност преди съм събирал и монети, например от Княжество България или Царство България, които са били почиствани по едно или друго време. Но тогава нямаше сертифицирано-капсулираното класиране на монети, което се появи през 80-те години на миналия век. Сега като професионален нумизмат и кокекционер станах доста чуствителен по темата и отхвърлям или не купувам дори и леко почистена монета и я определям като неподходяща за моите колекции.

Рядка монета (50 стотинки от 1979 г.)

– Каква е стойността на Вашите колекции?
– Темата за оценка и парична стойност на колекциите ми е сложна и обхваща доста аспекти, защото постоянно купувам нови монети и Български банкноти, така, че е една константа. По-лесно ми е да определя цената поне прибризително на Американските ми сертифицирани еднодоларови монети, от 1798 година до наши дни, защото тук в САЩ има по-голяма информационна справка и се вижда, в какви горе-долу граници варира дадена монета при качественото сертифициране. За колекциите ми от Български монети и колекцията ми от Български книжни парични средства сертифицирани в „NGC“ и „PMG“ е по-сложна оценката, защото няма база за сравнение. В работата ми по изграждането на Българските ми колекции, не съм си го поставял за цел. По скоро, се опитвам да бъда успешен колекционер и издател, да зная повече за хобито си, да се наслаждавам на събирането, сертифицирането и писането на книги, отколкото поне засега да търся финансовата и парична стойност на вложените от мен средства.

Костадин Везьов е горд собственик на две награди от Генералното консулство в Чикаго и на Българо-Американските дипломатически взаймоотношения

– Как успявате да намерите тези редки парични средства?
– Основно купувам монети и банкноти от нумизматични търгове и сайтове, които ги предлагат. В последно време, се опитвам да правя възможно най-мъдрите инвестиции и да купувам редки и ценни монети или Български книжни парични средства на разумни цени. Напоследък се увеличава пазарното предлагане на Български монети сертифицирани от NGC, което ме радва. Когато купувам рядка монета или банкнота се доверявам на инстинкта си, за да определя дали си заслужава да я купя. Практиката и опита, който съм придобил през годините и като купувач и като колекционер е да купувам монети от по-висок клас или редки, които са сертифицирани. Защото съм купувал Български монети, които след като ги изпратя за сертифициране се оказват фалшиви.

Сребърна монета (10 лева) отсечена през 1975 г. по повод 10-ти Олимпийски конгрес във Варна от 1973 г.

– Каква е разликата между монета от висок клас и ценна монета?
– Има една скала, по която се определят монетите от 1 до 70. За цифрово класифициране на монета от такъв висок клас, каквито са повечето съвременни монети, това е нормално. Обаче, оценителите (грейдъри) понякога поставят оценка на монетата „UNC“. Това показва, че въпросната монета, също не е била в обръщения, но има някакви разлики от нормите, например ръба на монетата е наранен, или има други частици полепнали по нея, или монетата е почиствана. И аз се изненадвам понякога, когато изпращам за сертифициране монета и не получавам цифрова оценка, но си има правила и норми, които се спазват. Последната Българска монета, която излезе в началото на 2020 е 10 Лева от сребърна сплав и е посветена на обичая „Кукери“. Такава монета, след като я изпратя за сертифициране ще бъде оценена с висок цифров клас, защото тиража и се изкупи бързо.

Последната отсечена сребърна монета (10 Лева) посветена на многовековния обичай „Кукери“

– Какво друго освен нумизматиката и бонистиката има около теб?
– Освен хобито ми с монетите и банкнотите се опитвам да отделям внимание и на семейството ми. Синът ми Кристиян e на 4 годинки и се радвам на всички мигове прекарани заедно. Другото ми хоби е свързано с футбола. В края на миналата година на най-грандиозното парти, което е правено в българската диаспора, получих награда от отбора на „Левски“ Чикаго за приноса ми през годините. Получих награда и от Българската държава, в лицето на Генералния консул Иван Анчев и от сърце му благодаря за този жест. Пожелавам на всички мои сънародници да са живи и здрави, за да преминем успешно и през тази криза!

Костадин Везьов и Генералният консул Иван Анчев

В-к „България“

Leave a Reply

Your email address will not be published.