Кирил Флоров е на 59 години, от град Видин. Женен, с две дъщери и внучка на име Вивиан. В Америка е от далечната 1995 година. Oт тогава се установява в Чикаго. С кану-каяк се занимава от 1969 г. Започва да тренира в спортната школа на „Бдин“ Видин, където заниманията се провеждат основно на река Дунав. Печели първото си държавно отличие само на 13 години, при юношите младша възраст до 16 години. Многократен шампион на САЩ, в различни дисциплини. Най-голямото му постижение, е завоюването на Световната тилта за ветерани в маратон.

Кирил Флоров

– Кирчо, разкажи ни как реши да се занимаваш с кану-каяк?
– Когато бях малък, в училище дойдоха треньори и ме попитаха дали искам да се запиша, и аз реших да пробвам. Моите родители не ми даваха, но аз се измъквах и ходех тайно, беше ги много страх да не се удавя.

– Кога спечели първото си отличие?
– Първото ми отличие беше златен медал на Държавното първенство на кану четворка, на 2000 метра. Бях само на 13 години. Когато аз тренирах, имаше само едно състезание и то беше републиканското първенство. Участвал съм и в гребното състезание „Регата“ при Асенова крепост, както и на много републикански в Пловдив на гребния канал.

– Колко общо отличия имаш, в различните възрастови групи в България?
– Един златен медал на кану 2000 метра, един бронзов в младша възраст на двойка каяк на 2000 м. На страша възраст имам сребърен на четворка 1000 м. и на двойка бронзов – на 5000 м. При мъжете имам само един бронзов медал през 80-та година на 10 000 м., на едноместен каяк на Панчарево, тогава бях на 23 години. След това си нараних два от пръстите на лявата ръка и спрях.

– А тук, в Америка, кога поднови отново заниманията си с гребане?
– Когато дойдох със семейството си 1995 г., веднага, по телефонния указател, намерих клуб тук в Чикаго. Отидох и им казах, че съм тренирал гребане. Тогава с децата успяхме да погребем малко на един спортен каяк в Линкълн Парк, близо до зоологическата градина.

– Тогава ли започна да тренираш отново?
– Не. Чак след пет години, през 2000 г. Под влияние на напрегнатия живот тук, реших да отида и се записах в клуба. Започнах да ходя през уикендите и просто си гребях, без треньори, за удоволствие. Същата година лятото, имаше едно състезание, което се казваше „Surf and Trаining.“ Tо представляваше 3 километра тичане и 3 километра гребане. Не се представих добре на тичането, но на гребането ги бих всичките. Дадоха ми златен медал и от тогава участвам в състезанията за ветерани. Там се запознах с още няколко състезатели. Така започнахме да тренираме и да ходим на националните състезания за ветерани. Много съм доволен, че тук има повече разновидности състезания, не само едно, както, когато бях в България.

– Кой е най-големият ти успех до момента?
– През 2014 г., в Оклахома Сити, станах световен шампион за ветерани на маратон, във възрастовата група от 55 до 59 г. Дисциплината представлява пет обиколки по 3,8 километра. Правиш първата обиколака, слизаш, взимаш каяка, тичаш 100 метра, качваш се в лодката и така отново до края. На последната обиколка финишираш. Маратонът е официална спортна дисциплина и има световно първенство. Когато аз тренирах в България, нямаше такава дисциплина. Ако имаше, с удоволствие щях да я тренирам. Такава ми е мускулатурата, за бързи дистанции. Имам издържливост, но нямам добра експлозивна сила.

– Този успех сам ли го постигна, или имаше партньор?
– Партнираше ми един мой набор – Александър Амботас от Литва, който живее в Ню Йорк. Той е много добър. Ходи често на спринтови състезания за ветерани и печели много медали.

– Колко пъти си ставал шампион на САЩ?
– Шампион на Америка съм ставал повече от десет пъти в различните дисциплини: 200, 500, 1000, 2000 м., при мъжете в четворка. Имам около 30 медала от национални първенства. Най-старото състезание в Америка по кану е тукашното в Чикаго – „River Canoe Marathon“ в Дес Плейнс. На него съм печелил осем купи. От 2001 до 2007 г. не съм изпускал национално първенство на Америка, в дисциплината спринт. След това съм участвал повече на маратони.

– Кога беше последното ти състезание?
– Последното ми състезание беше в края на месец август, на националното първенство по маратон в Дюбюк, Айова. От там взех два златни медала, в моята възрастова група.

– Как водиш подготовката си през зимните сезони?
– Когато е студено, по няколко пъти в седмицата ходя в един клуб, в който има щанги, пътеки, гладиатори. Така поддържам форма. Ако времето позволява, и е по-слънчево и по-топло, ходя да греба на Чикаго Ривър.

– Кога ти е следващото състезание?
– Сега, септември месец, ще имам две. Едното е на Лейк Мичиган. Ще бъде със специални лодки, океански каяк, по известен като „Сърфски“, който е пригоден за вълни. А другото ще се проведе на „Фокс Ривър“, в град Сейнт Чарлз, Илинойс.

– Освен с кану-каяк, занимавал ли си се с някакъв друг вид спорт?
-Едновременно с кану-каяк тренирах и лека атлетика, но в последствие продължих само с гребането.

– Какво е гребането за теб? Какво ти дава то?
– За мен гребането е най-хубавия спорт. За да бъдеш гребец, трябва да си всестранно развит, трябва да имаш всякаква физическа подготовка. Защото гребането се извършва главно с краката, с коремната и гръдната мускулатура и най-накря са ръцете. Това, което ми дава е огромното удоволствие, същото, както, когато бях дете. Като страничен ефект, разбира се, здраве. Когато виждам, че постигам успехи, че ставам шампион на Америка, ми дава самочувствие.

– Семейството подкрепя ли те в това твое начинание?
– Децата много ме подкрепят, жената по-малко (смее се). Виждат, че удоволствието, което ми доставя, е голямо.

– Децата ти някога занимавали ли са се с кану-каяк?
– Голямата ми дъщеря се занимаваше в България, а малката никога не го е тренирала. Но още от първия път, когато тя се качи в лодката, аз видях, че има много добър баланс, защото започна да гребе, без изобщо да се обърне.

– Има ли нещо, за което съжаляваш?
– Съжалявам, че преди години спрях да се състезавам. Когато бях млад, никога не бях си и помислял, че мога да спра да го правя.

– А какво те вдъхновява?
– Веднъж срещнах един човек, който гребеше в двойка кану. Забележете, той беше на 96 години. Нямам какво повече да кажа.

– Имаш ли собствени лодки?
– В Америка всеки си има собствена лодка и гребла, и плаща за всичко, дори и за състезанията. Таксите за локалните състезания са около $20, $40 и т.н. За националните са около $100.

– Би ли давал уроци, при наличие на желаещи?
– Да, разбира се. Ако има родители, които биха искали децата им да се занимават с кану-каяк, с удовелствие бих ги учил. Който има интерес, може да ми пише на: kkayaks69@gmail.com.

Галерия снимки:

В-к: „България“

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.