Григор Бойчев: "Няма нищо по-хубаво от това да повлияеш на децата по добър начин"

Григор Бойчев е на 29-години от град София, след броени дни на 13-ти юли ще навърши своята 30-сет годишнина. Като юноша той започва да тренира в школата на „Славия“, а на 14-сет години се премества да живее в град Пловдив. Там се озовава в люпилнята на таланти – „Марица“. Негов треньор е Огнян Атанасов (първият треньор на Христо Стоичков). Завършва своето образование в КИА Пловдив. През 2007 г. пристига в щатите в Alexandria Virginiа, градче, намиращо се до Washington DC. Григор сменя доста работи, докато през 2011 година решава да запише курс за треньори по футбол и изкарва най-ниския лиценз „Е“, с който, благодарение на свой приятел, започва треньорската си кариера в сокър клуб „Alexandria“. Четири години по-късно, след упорита работа и натрупан полезен опит с деца и юноши, Григор Бойчев има един от най-високите лицензи „В“, който му позволява да води колежански отбори.

Григор Бойчев със своите възпитаници

– Какво най-много ти допада в треньорската професия?
– Възможността да съм във футбола и да правя нещо, което ми харесва и доставя удоволствие. Няма нищо по-хубаво от това да повлияеш на децата по-добър начин, независимо дали си им учител, треньор, възпитател и т.н.
– Какво ти струва до този момент „В“- лиценза, който притежаваш?
– Най-вече постоянството и упоритоста с които работя няколко години за самоусъвършенстване в треньорската работа. Иначе изкарах „В“- лиценз в рамките на десет дни, в които държах теоритични и практически изпити. Също така, въобще не е евтин – $1500, но пък си струваше усилията, защото вече се оглеждам за колежански отбори.
– Би ли ни разказал повече за клуба, в който си треньор?
– Треньор съм в един от по-малките, като традиции, клубове в нашата много силна футболна област. От три години, обаче, нашият клуб е тотално реорганизиран. Имаме нови, млади и енергични треньори с високи лицензи „А;В;С“. Наскоро се смени цялото спортно-техническо ръководство, което работи усилено за развитието на клуба и популяризирането на футбола в нашия град. Преди четири години, когато започнах, имахме 16-сет детски отбори (момичета и момчета). В момента са 44-ри и след лятото ще набъбнат на 52-отбора. Това е така, защото имаме по четири отбора във всяка възрастова група, подредени по качества на децата. Другото нещо, от което имахме нужда, особено след разрастването на клуба, бяха игрища. Имахме 3-4 терена, а в момента са 12-сет с изкуствена трева. Така клубът ни се нарежда сред най-привилегированите клубове във Virginia.

„Чуствам се силен, защото съм българин“

– Какви, според теб, са разликите във воденето на подготовката на футболисти от деца до юноши тук и в България?
– Разликата е в програмата и методиката на подготовка, която тук се следва от всички треньори и се работи като всеки от нас се придържа към нея, и е част от цялостната картина. Тази последователност в етапите на развитие на футболните умения и качества за мен е уникална и смятам, че всички клубове трябва да се ориентират към нея. Ние имаме разработена страхотна програма за развитие на футболистите от U6 до U19. Ако човек се загледа в мачовете на отделните възрастови групи през уийкенда, ще види, че александрийските отбори, независимо срещу кой са изправени, всички практикуват нашия стил на игра. Всички колеги работим заедно в името на клуба и развитието на децата. Има много неорганизирани клубове, а в България 90% са такива. Там всеки треньор е със свое виждане и помежду си се заяждат и подиграват или пък завиждат на успехите на другия. Това не е добре за децата, нито за клубовете.

Неговите американски възпитаници развяват шала на България

– На какво най-много държиш да научиш твоите възпитаници в работата си като треньор?
– Искам да ги науча на дисциплина, на уважение към противника и, разбира се, да играят футбол на едно задоволяващо техните собствени изисквания ниво. Последното е най-трудно, защото много зависи какви деца имаш. Ако са кординирани, спортни натури, добри атлети, бързо схващащи, можеш да правиш гигантски крачки напред. Но ако някои от тези компопненти липсват, е малко по-трудно. Затова в нашия клуб имаме четири отбора на възрастова група, подредени по тези качества. Като е истинско удоволствие да гледаш първите, дори на деветгодишно ниво. Аз водя 9; 10; и 11-сет годишни, които за нашия клуб са най-важните групи. Защото хубава къща се строи със стабилна основа и в нашия клуб, дори треньори, които имат лиценз „А“, водят малчугани.

„Славия“ набор 1985 г. – Грегор е на вторият ред, вторият от ляво на дясно

– Кой е най ценният съвет, който си получавал от твоите треньори?
– Като звънец в главата ми са думите на Огнян Атанасов. Той казваше така: „Момчета, във всяко нещо, което правите, влагайте 100% от себе си, или по-добре не се захващайте.“
– Кои са най-големите ти успехи като футболист?
– Всеки път, като юноши, ставахме шампиони на регион Пловдив. Един път финал за купата на България, два пъти 3-ти на Републиканско първенство и един път първо място.
– Има ли професионални футболисти в момента, с които си играл навремето при децата и юношите?
– Много от съотборниците ми станаха професионални футблости – Георги Христов, който в момента играе в Tampa Bay Rowdies, Костадин Дяков, Николай Манчев, Кирил Акалски и още няколко момчета, които са по „Б“- групите ни.

На тренировка

– Мислил ли си да станеш и съдия по футбол?
– Още от България имам лиценз за съдия, дори на 21-години вече бях във „В“ група. Тук съм свирил на републикански финали и съм шесто ниво съдия. В момента треньорството ми е на преден план и съдийството съм го ограничил максимално, защото е много неорганизирано тук. А и не виждам голям смисъл да се отдавам на него на този етап.
– Кога е най-натовареният ти сезон?
– Пролет и Есен, когато текат първенствата. Освен, че има тренировки и мачове, вечерно време съдийствам.
– Защо според теб в Америка сокъра се практикува повече от жени?
– Може би преди се е практикувал повече от жени, но в момента, поне в нашата област, момчешките отбори са повече. Като че ли, родителите осъзнават колко добре сокъра развива моторните и умствени качества на техните деца.

Поредният сертификат за завършен курс

– Постигнал ли си американската си мечта?
– Смятам, че все още не съм я постигнал, но поне се занимавам с нещо, което обичам да правя и от тук нататък съм си поставил за цел да уча за учител по физическо възпитание и по този начин да мога да съчетавам едното с другото. Tова ще ми е достатъчно да ме накара да знам, че съм постигнал някакъв нормален за Америка стандарт на живот. Не е тайна, че с треньорство само не става.
– Ти си голям левскар, какво ще пожелаеш на всички, които обичат „синята“ идея за 100-годишният юбилей на клуба?
– Поздравявам сърдечно всички фенове на този велик български отбор! „Левски“ не е само футбол, клубът е също многото спортове и спортисти които са порославили не само „Левски“, но и цяла България! Всички ние, които сме запленени от „синята“ идея подкрепяме и обичаме отбора си във всеки един момент дори и когато сме на последно място, защото „Левски“ е уникално явление в българската спортна история и култура! Самата идея на Борис Василев – Боркиша и неговите съученици, който са създали спортен футболен клуб „Левски“, да го наименуват на името на Апостола на свободата, е още една причина заради, която не може да се забрави името на Васил Левски, това ме кара да настръхвам!

От ляво на дясно: Андрей Аспарухов (син на Гунди); Григор Бойчев и Павел Панов (друга синя легенда)

– Как мислиш какво е нивото в Родината по отношение на футболната толерантност?
– Мисля, че новите поколения българи започват да ценят и уважват повече различията по-между си. Един пример е, че когато публикувах в социалната мрежа снимка с фанелка на „Левски“ по случай 100-годишнината на отбора, много приятели цесекари, ботевисти, локомотивци и други ми харесаха снимката, което ме зарадва. С този „лайк“, въпреки че са фенове на противниковите отбори, те без думи честитиха юбйлея на „Левски“.
– На кого искаш да благодариш?
– На майка ми, брат ми, семейството, приятелите ми. Когато си далече от корените е много трудно, но когато усещаш подкрепа и разбиране, всичко става по-лесно.
– Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „България“?
– Поздравявам вашите читатели и вашия екип. Радвам се, че имаме такъв вестник в САЩ. Все пак живеят много българи тук.

С международният съдия Ангел Бекяров

Поредната спечелена купа

С американски фен на „Левски“

Само „Левски“