Даниела Вълканова - "Нека не чакаме похвала и признание, а правим нещата от сърце и душа"

Даниела Вълканова е родена в гр.Хасково. Идва в Америка през 2005г., като плановете й да се върне в България са изместени от предизвикателството да учи в Чикаго. Без почти никакъв английски, тя започва образованието си от нулата, учейки езика, като след това записва полувисше по специалност счетоводство. След завършването осъзнава, че цифрите не са нейна слабост и решава да се насочи към графичен дизайн. Първата й работа по специалността е във в. България. След като забременява с второто си дете, Даниела се отдава на семейството си. Година по-късно започва работа в Реклама медия като графичен дизайнер. Едва шест месеца по-късно получава предложение да създаде български вестник БългAрена. Късметът е на нейна страна и така тя сбъдва своя мечта, да създаде вестник, който да мотивира и подчертава доброто в ежедневието. Проектът се разраства, но поради различия между собственика и Даниела в интересите и амбициите за бъдещето на вестника, през януари 2017 вестникът е спрян от печат. Даниела започва работа като графичен дизайнер в RPI /Research Products International/, като продължава да работи върху обединяването на българската общност в Чикаго и околността. В свободното си време тя се занимава с благотворителност, в полза на бедни български семейства и нуждаещи се деца. /Дари усмивка на дете – Фейсбук/. Последната акция организирана от нея бе отварянето на български раздел в библиотеката на Маунт Проспект.

Даниела Вълканова

Разкажи ни как се роди идеята за българска библиотека?
Идеята се роди от българската общност. Не веднъж съм чувала мои познати да съжаляват, че няма български книги тук. Много от българите тук не могат да четат добре на английски и по този начин достъпът им до книги е ограничен. Ако искат да четат, трябва да поръчват на познати да им купуват и носят от България, обикновено веднъж годишно. Особено ми липсваше наличието на български книги, когато ходехме до библиотеката с децата ми и нямаше нито една българска книжка за деца. Не мисля, че сме толкова малка общност, че да няма български раздел в библиотеките с най-високо населени с българи градове. Помислих си, че това е най-добрият вариант – даряваме книгите и използваме местната библиотека за стопанисване, ползваме техни каталози, сграда, работно време, персонал… Какво по-удобно от това?! Не беше лесно да реализираме проекта, тъй като имахме нужда от съдействие, но с обединени усилия на г-н Анчев и българската общност успяхме. Благодаря на всички, които се включиха.

На откриването на българския раздел в Маунт Проспек (Даниела Вълканова, г-н Иван Анчев и Мария Гарстеки)

Мислиш ли, че днес българите имат време и желание да четат?
Всеки човек е различен. Някои хора предпочитат злободневните четива, повече интриги и не биха се зачели в книга, но мисля, че от стотици хиляди българи има достатъчно заинтересовани от съществуването на българска библиотека. Времето е в недостиг за всеки човек в Америка, не само за българите. Но аз например си почивам докато чета. Това е начинът да се измъкна от тревогите и напрежението. С две деца няма как да прочета една книга на седмица, но според мен не е важно количеството, а качеството на книгите.
Кои са твоите любими автори и книги?
Това се променя с времето. Като дете харесвах Ангел Каралийчев, Йордан Йовков, Елин Пелин. Сега са ми интересни Луиз Хей, Петър Дънов, Ошо и други. С промяната на интересите ни и гледната точка, се променя и вида на литературата, която ни харесва. Също както е с музиката.
Как съчетаваш ежедневните задължения с обществено-полезната дейност?
За мен това е хоби. Обичам да се занимавам с неща, които допринасят за общото благо. Има хора, които обичат да получават. Аз съм от другите. Доставя ми удоволствие да давам и да помагам. Тук трябва да кажа, че на съпруга ми не му е лесно с мен. Винаги има нещо, с което се занимавам, освен работата ми. Но съм му благодарна, че разбира какво значат тези дейности за мен. Това е удобен момент да му кажа колко много го обичам и оценям подкрепата му.

Даниела със семейството си

Какво значеше за теб в. БългАрена и с какви трудности се сблъска при издаването му?
Това за мен бе сбъдната мечта! От момента, в който се наложи да напусна в. България, аз си мечтаех да създам нещо сама. Не за пари, а като хоби. Исках да бъде позитивно, мотивиращо. Исках да създам списание, в което всеки да може да открие по нещо интересно. Предложението на шефа ми дойде като гръм от ясно небе. Цял живот ще му бъда благодарна за тази възможност. Беше невероятно изживяване. Трудно, но си струваше усилията. Създадох толкова много контакти и опознах сърцето на българската общност.
Трудностите бяха в конкуренцията. Аз се налагаше да върша цялата работа сама, което е непосилен труд. Но аз избрах да правя интервюта и да имам оригинални авторски материали. Един от проблемите на българската общност е, че говорим един за друг, а дори не се познаваме. С тези интервюта исках да покажа личността зад бизнеса или слуховете. Исках да вникна по-дълбоко в живота на хората тук. Мисля, че успях.
Има ли някой, на когото искаш да благодариш?
Искам да благодаря на всички вас, за подкрепата и съпричастността. Вярвам, че случайни срещи няма. Дори и да те нарани някой, благодари му, защото той ти е помогнал да бъдеш силен и устремен за в бъдеще. Искам да благодаря на Лина Кърк и Хамид Русев, за това че ми дадоха шанс. Благодаря на семейството ми за всичко, което са ми дали и за това, което не са ми дали, защото така съм се научила да се трудя, за да постигна всичко, което искам. Благодаря на съпруга си, който се примирява с моите идеи и инициативи и продължава да ме обича. Безкрайно благодарна съм на своите приятели, които винаги са до мен и безусловно ме подкрепят. А специално за последната акция искам да благодаря на г-н Анчев, който ме подкрепи на сто процента и заслугата да се заема сериозно бе негова. Благодаря му за доверието и енергията, която вложи в този проект. Без него не бих се справила.
А какви са мечтите ти?
Дръзки! Вярвам, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Ако мечтаеш за звездите и достигнеш само до облаците, пак ще си стигнал по-далече, отколкото ако мечтаеш за крачка напред. Моята мечта е да виждаме доброто един в друг. От всички интервюта научих, че ние сме хора преди всичко. Имаме сърце, обичаме, страдаме, вълнуваме се. Всеки има добри и лоши моменти. Днес не си се наспал и си груб, но не защото си лош човек. Утре ще се наспиш и ще си по-мил следващия път. Нека не съдим хората само по първо впечатление. Нека си дадем шанс да бъдем добри. Зад всяка реакция стои причина. Отвръщайте на лошото с добро. Така променяте света около себе си.
Какво би посъветвала читателите?
Не слушайте никой друг освен сърцето си. Дори нещо да ви се струва прекрасно, ако имате лошо усещане за него, не го правете. Ако вярвате и чувствате, че нещо ще се получи, колкото и да ви казват другите, че нямате шанс, направете го. Вътрешния ви глас е единственият, който няма да ви подведе. Той не може да бъде манипулиран, да се влияе от страх или завист.

Галерия снимки: