До родното място на Макгахан – забравеният герой на България (ВИДЕО)

Снимката, от която е излят бюста за паметника на Макгахан в Чикаго

Колко хора днес можем да наречем с тежките и отговорни думи “Освободител на България”? Има един американски журналист, може би нарочно забравен от историята, както напоследък се случва с други национални герои в Родината, който с гордост е наречен “Освободител на България”!

Джанюариъс Макгахан загубва баща си, когато е само на седем години. Принуден е от малък да работи и да се грижи за семейството си. Малко преди да замине за Европа, през 1868 г., работи като учител в щата Индиана. Само ако е знаел колко славен и кратък път го очаква на стария континент. Точно десет години след това, три дни преди да навърши 34 години, помагайки на приятел, се заразява от тиф и издъхва в Цариград. Пет години по-късно, по нареждане на неговия вдъхновител генерал Филип Шеридан, военният кораб „Паутхатън“ отнася тленните останки на журналиста в САЩ.
Без особена подготовка, водени единствено от чуството за дълг към делото и саможертвата на този човек, трима ентусиазирани българи тръгнаха за град Ню Лексингтън, щата Охайо, до родното място на Джанюариъс Макгахан. На един дъх те пропътуваха 750 километра през нощта на 6-ти срещу 7-ми март 2016 г. На влизане в града ги посреща надписа “Ню Лексингтън, родното място на Джанюариъс Макгахан, застъпник за българската свобода”.

На входа на града

“Тръгнахме от Чикаго на 6-ти март в 8:00 ч. вечерта – започна разказа си най-достолепният в групата – Михаил Томов. Събрахме се пред кино “Мувико” и потеглихме към Ню Лексингтън. Към 4.00 ч. сутринта източно време, още по тъмно бяхме в града. Отседнахме за няколко часа в местния хотел и сутринта към 9:30 ч. отидохме да закусим в единствения ресторант за бързо хранене в града “Subway”. Там се бяха настанили трима ветерани от войната, които ни гледаха с особено любопитство, типично за малкия град, където рядко идват странници като нас.”

Бившият учител Larry Saffell говори разгорещено за Макгахан

Единият от ветераните се оказава бивш учител, който пръв заговаря нашенците. Когато разбира причината за посещението на тримата юнаци, веднага се заема с организацията да срещне българите с най-важните хора, които поддържат жив духа на Макгахан. Сънародниците ни първо отиват да купят венец и цветя, а после придружени от пенсионирания учител Larry Saffell отиват до гроба на Макгахан, където вече ги очаква една от представителките на Американо-Българската фондация “Макгахан” – г-жа Carma Jean Rausch. Местната учитлка по френски език с радост разказва за двете плочи, бюста и оръдието, които украсяват гроба на героя.

С г-жа Carma Jean Rausch

“Във въздуха се усещаше жадуваната в днешно време свобода на словото, типична за XIX век. Този журналист е имал силата и смелостта да каже истината за кланетата по време на Априлското възстание и е отразявал от първите редици на руската армия битката по цялата българска земя с поробителя. Заради тази своя дързост той е загинал съвсем млад, едва на 33 г., но е оставил огромен отпечатък в българската история. Благодарение на неговите писания, традиционният съюзник на Турция във войните срещу Русия – Великобритания, отказва помощ на султана, заради обществените насторения, които Макгахан вдъхва сред християните на осторва”, коментира кореспондентът на вестник “България” – Николай Василев.

Пред паметника на Макгахан в центъра на града

След поклонението на гроба на бореца за истината, тримата българи отиват в центъра на града, където срещу старата сграда на съда се издига величествен паметик в цял ръст на Макгахан. Той е направен през 1983 г. от скулптора Любомир Далчев, по поръчка на българските имигранти, които първи организират честване по случай 100 години от гибелта на Макгахан през 1978 г. По-късно, същата година, комунистическата власт в България подарява бюст на Макгахан, подобен на този в Батак и се включва в отдаването на почит към героя. От тогава, по време на Студената война до днешни дни, всяко лято в началото на юни има програма, чрез която се почита големият журналист. Всяка година местната община, чрез фондация “Макгахан”, дарява две стипендии по $500 на най-изявените си ученици.

Поднасяне на венец пред паметника

“Поднесохме венец пред статуята на Макгахан, с което искаме да засвидетелстваме признателността си към този достоен човек, допринесъл изключително много за Свободата на България. Имаме идея посещенията до гроба на Макгахан да станат традиция и всяко лято, с представители на МПО “Пирин” и деца от българските училища да идваме и да почитаме героя”, коментира един от тримата ентусиасти, посетили родното място на Макгахан – президентът на мотоклуб “Хайдути” – Никола Масларски.

Двамата журналисти Bill Rockwell и Николай Василев

Новината за тримата българи бързо обикаля малкия град и при поднасянето на венеца в центъра на града идва репортерът Bill Rockwell, който взема интервюта от тримата инициатори за местния седмичник “Perr Count Tribune”. Близо до паметника е библиотеката, в която е поместен малък музей предимно с български книги от дарители. Тук българите се срещат с г-жа Barbara Mooney, която също пази жив духа на Макгахан. Тя е председател на Американо-българската фондация “Макгахан” и разказва за създателите на фондацията – д-р Георги Табаков и проф. Джеймс Кларк. Последният е внук на един от първите протестантски мисионери, които пристигат в България през 1859 г. Главната задача на фондацията е популяризирането на личности от Северна Америка, които имат принос за развитието на България и на българо-американските отношения.

В музея на Макгахан с г-жа Barbara Mooney

“Бях изключително впечатлен от осведомеността на местните хора за това, което техният син е направил за България. На няколко пъти в разговорите с тях нарекох Макгахан българин. Беше грешка на езика, но това са чувствата, които изпитвам към този забележителен американски журналист. Искам да съобщя на голямата българска диаспора в САЩ, и най-вече в Чикаго, че фондация “Ние българите по света” е готова с изработването на бюст-паметника на Макгахан и това лято под патронажа на вицепрезидента на Р. България – г-жа Маргарита Попова и със съдействието на генералният консул г-н Симеон Стоилов, ще бъде поставен тук в Чикаго. Все още обсъждаме къде да бъде сложен, затова моля всеки заинтересован да помогне с идеи”, сподели председателят на фондация “Ние българите по света” – Михаил Томов, който през изминалата година, с помощта на българската общественост в Чикаго, постави бюст-паметник на Васил Левски в двора на православаната църква “Свети Иван Рилски”.

Галерия снимки: