Емоциите в спорта – на върхa и дънo и двете са важни!

Може да звучи напълно лудo, но често се казва,  това че е „ценно“ за отбора да губи от време на време като играе. Кво? Със сигурност един отбор трябва да се опита и да спечели всеки мач които играе! Всеки разумен и чувствителен родител никога не се радва на това, когато отбора на детето му губи! Какво ще кажете да се налага да се справят с едно разочаровано и обезсърчено дете? Макар че аз никога няма да  предложа  тим някога да се опитва умишлено да се „хвърлят“ на игра, но от товамогат да се научат ценни уроци, за да се научат от загуба чрез отразяване на емоционална реакция на детето.

На първо място, отборите трябва винаги да се опитват и да печелят един мач  чрез добра игра и да останат фокусирани върху индивидуалните и / или екипни цели. Спечелването или положителна практика ще остави младите спортисти да се чувстват уверени, за тяхната способност, умение и вземането на решения. От друга страна, като се загуби мач или не изпълни предназначени цели, което обикновено води до чувство на неудовлетвореност, обвинения и вина или отказ като чувство на неудовлетвореност.

Такива контрастни емоционални реакции към спортуващ предоставят важна информация и възможност да продължи забавлението и усъвършенстване. Най-трудната част, тъй като  толкова често се случва, е да се преориентира перспективата на тъжно и разочаровано дете към загуба или повреда, като възможност. Дори да се налага да преглътнете гордостта си като горд родител може да се окаже трудно за преодоляване, когато се налага да усетите горчивия вкус на виждане на детето ви да губи или представи слабо.

Агресията след загуба или лошо изпълнение,  не приближава един спортист по-близо до целта за подобряване на тяхната техника или стимул да се обучават. Чувството на срам след изпълнение или действия след агресивен изблик често води до по-намалено желание за тренировка или следващата изпитателна ситуацията.

Вместо това, преживяна загуба може да помогне на отбора да се запознаят с техните слабости и да се адаптира техния отговор при поставяне под натиск. Отбори или спортисти, които са „проблемно–фокусирани“  могат да използват негативния опит и информация от губещо изпълнение и да се намерят грешките, които са допринесли за загубата. Една от основните характеристики на „психическата издръжливост“ е способността да се „съвземе“ след поражението.

Помислете за тези въпроси, след като вашето дете губи мач за да оцени разочароваща производителност и възможности за подобряване в бъдеще:

1) Планиране: „Как може да се подобри или да се адаптира?“ „Как  загубата може да повлиае върху моя подход към тренировка на тази седмица„? „Има ли нови ресурси които мога да използвам, за да се развиват уменията ми?“

2) Събиране на информация: „Какви грешки  правя?“ „Какви техники или стратегии са били ефективни или неефективни„?

3) Разработване на нови умения, за подобряване: „Трябва ли да се тренират текущите ми умения повече?“ „Какви нови техники мога да науча за да си осигуря добро качество на изпълнение? „Добро качество на обучение ще подобри производителността си под натиск.“