Надежда Колова: "Моята работа е моята реклама"

Надежда Колова е човек, който определено изпитва радост от своята професия. Тя е избрала да работи като фризьор вече повече от трийсет години. Родена e и израснала в китното подбалканско селце Гаганица, Монтанско, а през 1960 г. – Михайловградско. Когато е съвсем мъничка се научава да чете покрай по-големия си брат, и така, в най-ранно детство, тя успява да прочете пътеписа „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, което провокира понататъшната й мечта. „Америка, така мечтана от всички и може би най-много от мен“, спомня си Надя. По-късно тя печели зелена карта и пристига тук с цялото си семейство и както всички нас е имала трудно начало. Вече 14 години от както е тук, тя продължава да вярва в доброто и да следва мечтите си.

Надежда със съпруга си

– Разкажи ни как реши фризьорството да се превърне в твоя професия?
– Като малка обичах да пея и рисувам, двете ми се отдаваха почти еднакво добре, но нито едното, нито другото ми стана професия. Не знам дали тези ми умения са помогнали в по-нататъшните ми занимания, но това че можех да пея определено не е от тях (смее се). Станах фризьор! Исках да правя нещо хубаво и като че ли това най-много ми даваше поле за изява. Тази професия ти дава възможност да правиш нещо различно всеки ден, а аз точно това исках.

– Трудно ли взе решение за откриването на собствен салон?
– Бързо успях да приравня дипломата си и започнах работа в Betty’s and Nick’s за $5 подстригване. Тъй като в България имах собствен салон, идеята да имам такъв и тук не ми даваше мира. При първа възможност купих бизнес и отворих салона си „Nadia’s Family Hairstyle“ на адрес: 6700 W Belmont, Chicago. Никак не ми беше трудно да взема това решение, трудното дойде след това. Наред с английския език, трябваше да уча и полски, който много ми помогна в работата, тъй като в района живеят много поляци. Те ми станаха голяма част от клиентите. Реклама пусках и в българските вестници, но мисля, че моята работа е моята най-голяма реклама. С риск да прозвучи хвалебствено, на нея най-много разчитам.

– Имаш ли много български клиенти?
– Да, както и клиенти от почти всички народности. Благодарение на това, добре говоря полски, руски, сръбски, английски – не толкова добре, но достотъчно. Разбирам немски и, разбира се, български (смее се).

– Имала ли си клиенти, които показват недоволство от работата ти и как се справяш със ситуацията?
– Почти нямам негативни отзиви. Всъщност никога не са ми казвали нещо лично.

– Важна ли е комуникацията с клиента и допринася ли това за по-качествено обслужване?
– Да, общуването с хората е добър признак за успех. Но не само това е важно, защото във всичко, което вършиш трябва да влагаш любов. Това е думата, която има значение за всичко и за всички. Това е чувството, което ако ни ръководи навсякъде и във всичко, винаги ще даде положителни резултати, винаги ще сътвори чудеса. Нека парите не бъдат най-важното, те са следствието. Една усмивка, една закачка или едно просто уважение е знак, че цениш другия. Това, всъщност, е безценно и важно за всички нас.

– Какво най-много те радва в работата ти?
– Най-голямо е удоволствието да видиш усмавката на клиента, поглеждайки се в огледалото. Тогава наистина усилията си заслужават. Щастлива съм да радвам хората и това, мисля, не е само мое желание. Всеки би искал да се радва на добре свършена работа. Когото работя, в по-голямата част от времето се забавлявам, говоря много и се опитвам да разказвам интересни случки, истории, а понякога дори и вицове на моите клиенти. Имам един клиент американец , който казва: „Надя, ти си като барман, умееш да забавляваш хората“, това много ме разсмива.

– Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „България“?
– Пожелавам им весел и щастлив Великден. Бъдете здрави, с късмет и се радвайте на живота, тъй както умеете!