Проведе се първи Благоевградски събор в Чикаго

През изминалата зима, три благоевградчанки от ансамбъл „Хоро“ в Чикаго – Светла Стоилова, Илка Комитова и Катерина Ангелова, замислят да направят Благоевградска вечер, на която да съберат млади и стари съграждани заедно. Идеята назрява и към тях с жар се присъединяват Симеон Александров и Красимир Илчев.

Организаторите Красимир Илчев и Симеон Александров

И така, през първия уикенд след 4-ти юли, паркът до „Pavilion“ се огласява от песента „Моят роден град“. Благоевградчани развяват знамето на града и пеят песента за Пиринските Орлета. На импровизирания пикник се събират около 150 благоевградчани със семействата си. Те се улисват в разговори за концертите на Ален Мак, за Баражите, за Плажа и Диполоматическия корпус. Две приятелки Илка и Радостина изненадват всички с интересна Викторина. Най-много верни отговори дават Грамаждани, а най-многобройни са групите на Циганска махала, Орлин махала и Еленово. Всички се радват, пеят и играят до късно вечерта и си обещават да се събират поне три-четири пъти в годината.

Главният организатор Катерина Ангелова със семейството си

„Българи от Благоевград има във всяка сфера на имигрантския живот в Чикаго – в науката и медицината, съдебната система, производството, музеите, и не на последно място в транспорта. Още в началото на демокрацията, през 1990 г., благоевградчани пристигат в Чикаго и започват трудния път на имигранта, за да се превърне по-късно ветровиятия град в притегателен център и за други от града на Пиринските Орлета, поели през океана. Някои от първите пристигнали, след свалянето на режима, са Симеон, Васко и Стела Габерови, Калин и Здравка, Стефан Стоилов, Йорданка Соколова и Лозан, Галя, семейството на отец Валентин Ноцков, Георги Узунов и много други, които помагат на идващите нови имигранти. Благоевград е свято име за нас и се гордеем с него“, коментира главният организатор на първия Благоевградски събор – Катерина Ангелова.

Ансамбъл „Хоро“

Благоевград е разположен от двете страни на река Бистрица до вливането й в река Струма, в подножието на величествената Рила планина. През трети век преди новата ера, в сегашните рамки на града, е съществувало селище Скаптопара. Малко по-късно, около 238 г. преди Новата ера, започва да се провежда голям панаир по южния склон на местността Баларбаши – горен пазар. Според една от легендите, селянин от Марулево загубил болния си кон и не след дълго го намерил оздравял при минералните извори. За първи път Джума Базари се споменава в съдийски акт от 1502 г. със статут на град, а по-късно, в края ХVIII век, настъпват промени в административното статукво на селището. През 1798 г. от околните села се преселват занаятчии и търговци, които се заселват в днешния квартал „Витоша“. На 12 февруари 1978 г. града е освободен от руските войски, предвождани от майор Орлински. Населението посреща с радост освободителите, но много скоро границата е установена на няколко километра на север до село Бараково и Горна Джумая остава в границите на Османската империя до Балканската война. Окончателно градът е освободен от турско робство на пети октомври 1912, а от 1913 става околийски център и средище на 14-ти полк. През 1917 г. е завършена теснолинейката, свързваща линията с Радомир и Петрич. През 1921 г. в Горна Джумая се премества Солунската гимназия „Св. Кирил и Методии“. През 1922-29 г. се построява прекрасната сграда на кметството (днешната сграда на НОИ) и Читалището (днешната Опера). Седалище на Неврокопска Митрополия и сградата на Владишкото до минералните извори и старата баня. В периода 1935-38 г. откриват клонове няколко банки, а основният поминък е тотюнопроизводството и тотюнопреработката. На базата на това се създават складовете на Никотеа. През 1920 г. населението на Горна Джумая наброява 7000 души, а през 1934 – 10 000.

Гербът на Благоевград

На 9 май 1950 г. Горна Джумая се преименува на Благоевград. През 1954 Грамада се присъединява и става квартал, същата година е основан и ДАНТ Пирин, прославил пиринските тамбури, песни и танци по целия свят. През 1970 г. градът наброява 50 000, а днес е около 90 000. През 1950 г. се създава държавния архив, Историческия музей, изграждат се парковете Бачиново, Зоопарка и курорта Бодрост. През 1973 г. Струмски чифлик се присъединява като квартал Струмско. По-старите жители на града с гордост наричат себе си Джумалии. Квартал Вароша е старинния бисер с уникалната си архитектура и черквата „Въведение Богородично“, която е обявена за национален паметник на културата. Пътуващите по международния път Кулата – София срещат на входа на града грамаден паметен знак – Летящия кон, символ на града и свързан с легендата за града. Благоевград е Университетски център – Югозападен Университет, Американски Университет – АУБ, Колеж по туризъм, Колеж по иконимика, Медицински колеж. С природните си красоти, лечебни минерални извори, зимни и летни курорти, уникален градоустройствен план.

     
Центърът на града

В-к „България“