Родна пианистка в стремеж към постигане на мечтата си

Ивана Говедарска е родена през 1993 г. в гр. София. През 2012 г. завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков“, в класа по пиано на Светла Славчева. Бакалавърската си степен получава в класа по пиано на световноизвестния пианист проф. Иван Дреников в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. През юни 2017 г. завършва магистратура с отличен успех в Консерватория Лисеу, Барселона, в класа по пиано на проф. Станислав Почекин.
Лауреат е на национални и международни конкурси, сред които „Надежди, Таланти, Майстори” (Добрич, България), „Prof. Josef Dichler” (Виена, Австрия), „Международен конкурс за млади пианисти“ (Ниш, Сърбия), „Ciudad de Marbella” (Марбея, Испания). През 2015 г. взима участие във “Festival de piano and master classes de Saint Savin”, Франция, а през 2016 г. на фестивала „MusikFest Piano Camp”, Минесота, САЩ. Има възможността да участва в концерти и да работи с изтъкнати музиканти от Европа и САЩ. През август, тази година, отново участва на “Festival de piano and master classes de Saint Savin”, Франция, като стипендиант. На проведения там конкурс, резултатът на който се определя от вота на професорите, артистичните директори и публиката, Ивана е един от четиримата лауреати измежду 18 участници от 7 страни. Последният успех идва преди броени дни, когато й е присъдена Първа награда на конкурс „Best Scarlatti Performance” от поредицата “Great Composers Competition”.
Тя изнася самостоятелни концерти във Франция, Испания, Гърция и България. Солист е на Академичния симфоничен оркестър на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Участва в прегледа „Нова българска музика” в Съюза на българските композитори, където представя произведения от български автори, изпълнявани за първи път. Участва в редица майсторски класове на изтъкнати пианисти от цял свят.

Галаконцерт на Festival de Piano de Saint Savin, Франция, 2017

Ивана мечтае да се обучава в програмата “Master Music Training” в една от най-добрите музикални академии в Европа – Conservatori del Liceu, Барселона. Тази програма представлява специализация след завършване на висше образование, с акцент върху индивидуалните уроци по специален предмет, в случая – пиано. Всички студенти имат възможност да участват в много концерти, лекции, публични уроци и майсторски класове, водени от гостуващи професори от цял свят.

Концерт в Cathedral of our merciful saviour, Фарибаут, САЩ, 2016

С Ивана ще си поговорим за нейната кауза, свързана с мечтата за бъдещото й развитие и за това как всеки, който има възможност и желание, би помогнал тази мечта да се осъществи.

– Здравей, Ивана! Разкажи ни най-напред повече за каузата, за която се бориш в момента и как хората могат да ти помогнат?
– В момента тече crowdfunding кампания (групово финансиране) за набиране на средства за обучението ми по програма “Master Music Training” в Conservatori del Liceu – Барселона. Дарените пари ще ми помогнат да платя таксата за обучението, която е 3700 евро, за пълна академична година. Тези кампании функционират така, че крайната цел да бъде достигната чрез малки дарения от голям брой хора. До момента успях да достигна 53%, а крайният срок е 15 ноември. Досега съм спестила сумата, която може да покрие разходите за пътуване и настаняване. След като отида, ще търся работа там, за да мога да плащам останалите си разходи. Повече информация за това как можете да дарите средства или просто да споделите с приятели в социалните мережи, ще намерите на следния адрес: https://www.indiegogo.com/projects/pianist-music-training-in-spain-piano/x/17321623. Изключително съм благодарна на всеки един от вас, който има възможност да помогне!

– От къде идва любовта ти към музиката?
– Любовта ми към музиката бе породена от моя дядо – Христо Арищиров, който не само беше един от най-известните хорови диригенти в България, но беше и изключителна личност. Както той обичаше да казва за своите две дъщери (майка ми и леля ми), те дори „говорят фалшиво“. Затова и желанието му аз да продължа по неговия път беше голямо. Разказвали са ми, че няколко месеца след като съм се родила е имал работа в Музикалната академия в София и специално е запазил пъпа ми, за да го „хвърли“ там. Може би въпросът „Къде ти е хвърлен пъпа?“ не е случаен.

Ивана с дядо си, след негов концерт, 1996

– Кои са учителите, които са помогнали в изграждането ти като пианист?
– Имала съм огромен късмет с моите преподаватели. Още в Музикалното училище в София, 12 години учих със Светла Славчева – един изключителен педагог, който изгради много ценни качества у мен и ме научи на много неща, за което винаги ще съм й благодарна. По-късно имах огромната чест не само да се запозная с проф. Иван Дреников, но и да уча при него в Музикалната Академия. Каквото и да кажа за него ще бъде малко – пианист със световно признание, който със своя собствен почерк оставя огромна следа в българското изпълнителско изкуство. Понастоящем работя с проф. Станислав Почекин, който ми помага в нататъшното ми усъвършенстване като музикант.

С проф. Иван Дреников – по време на негов майсторски клас в Къща-Музей Панчо Владигеров, София

– На кои световно известни съвременни пианисти симпатизираш?
– О, това е много хубав, но и много труден въпрос. В днешно време е страхотно, че имаме възможност да слушаме безброй онлайн записи и да сме запознати какво се случва в световен мащаб. За мен, обаче, е изключително важно живото изпълнение – да отида на концерт и изпълнителят да ме грабне от първата нота, да ме накара да настръхна. Много малко са го правили, а един от тях определено беше Даниил Трифонов.

– Има ли зала, в която си свирила и която е най-запомняща за теб?
– Определено запомнящи са Teatro Ciudad de Marbella в Испания, както и Abbaye de Saint Savin във Франция, която е под егидата на Юнеско.

Рецитал в Сен Савен, Франция, 2015

– За крехката си възраст, ти си постигнала доста в професионално отношение. Към какво още се стремиш?
– В музиката, както и в изкуството, винаги можеш да постигаш още и още, и това няма край. За себе си искам да продължавам да се стремя към честността. Когато си честен в това, което правиш, постигаш и всичко останало.

– А какви са мечтите ти?
– Мечтите ми са чрез музиката да успея да предам своето послание на публиката, да ги накарам да забравят за ежедневните си грижи и проблеми. Да виждам как хората се променят към по-добро, благодарение на силата и въздействието на музиката. А секундите тишина, породени от затаения дъх на всички в залата, след края на произведението – няма по-голяма награда от това за един артист!

– Искаш ли да благодариш на някого?
– Да! На първо място бих искала да благодаря на моите родители, роднини и всички приятели, които винаги са до мен и ме подкрепят. На моите преподаватели, без които нямаше да съм това, което съм. И не на последно място, да благодаря на всички хора, които вярвайки в мен и подкрепяйки ме, ми дават сили да продължавам напред и да вярвам, че това, което правя, има смисъл!

Галерия снимки: