Рожден ден с гости от цяла Америка разчувства Чикаго

30-годишнина на “червения килим” отпразнува DJ Danne ilich. Култовият благоевградчанин събра приятели от почти всички краища на САЩ. Дали за приятелството в днешно време има значение разстоянието? Дали като живеем на 11 000 км един от друг можем да се забравим?
-Не! И го доказаха приятели на рожденника разпръснати по целия свят. Освен гостите на Дани в бар „LUX“, негови приятели от детинство бяха изпратили своите най-искренни пожелания в специално видео, което насълзи всички присъстващи.
Йордан Илчев или Danne Ilich както е познат в социалните мрежи, е харизматична личност и когато човек се запознава с него, никога неостава равнодушен. Той завършва Югозападния Университет със специалност „Педагогика на обучението по физическо възпитание“. Междувременно е работил, като охранител и барман в благоевградските клубове. Идва в Америка преди пет години и оттогава е живял в три щата. В Чикаго на Йорданов ден скача за кръста с тениска на родния Благоевград. В момента, заедно с други свои съграждани организира благоевградски пикник. Вижте, какво още разказва той за себе си:

– Дани, кога реши да се занимаваш с музика?
– С музика, записи и колекции се занимавам от много малък. Може би от 12 годишен, тогава имаше само касетки, след това излязоха дисковете. Правех записи от радиото на новите песни, от дискове на касетки, тогава нямаше интернет. Можеше да чуеш новите песни само по радиото, както и ако си купиш касетка или диск. Правех дубликати, естестено качеството на презаписът не беше същото, но всички мои роднини и приятели бяха доволни, това ми беше хобито. Помня, първото ми стерео с диск отгоре и касетка от долу, голяма радост беше.
– Кой те запали по музиката?
– На двама души дължа увлечението си по музиката баща ми и вуйчо ми. Баща ми Емил Илчев имаше колекция от видео и аудио касети на АББА, Модерен толкинг, White snake, Rainbow, Roxette, Michael Jackson, също така гръцка музика – помня оригинална касетка на Василис Карас от 1999 г. в бялата ни лада. Вуйчо ми Антон Шарков имаше уникална оригинална колекция от касетки на всички сръбски изпълнители – голям фен им е и до днес.

– Ти имаш спортно образование, а за музикант учил ли си?
– Не съм учил музика, но имам много опит от клубовете, в които съм работил в България, защото винаги бях близо до DJ-те. С някои от тях съм приятел и до днес. Те ми пращат нова музика, техника и т.н. Благодарен съм на DJ Tisho MC виртуоза на Back of 90’ в Югозападна България и на майстора на ориеталските ритми – DJ Kосе от Банско! На днешно време всеки, който се занимава с такова нещо професионално е учил за тонрежисьор или музикален продуцент. Мен ме влечеше спорта по онова време. Занимавах се с баскетбол близо 15 г. Последната година беше на полупрофесионално ниво. Междувременно тренирах самбо и джудо. Това ми изигра лоша шега, тъй като смесвах двата спорта и баскетбола ставаше грозен (смее се).
– Като пристигна в САЩ, с какво започна да се занимаваш?
– Започнах с това, в което имах най-много опит. Вечер работех като охрана в дискотеката на Кейп код, а през деня се занимавах с Тент събития, като сватби и различни празници. Курортът Кейп код е на 70 мили от Бостън. На това място се запознах с моя голям приятел DJ-Wili Stone, който ми показа основните техники на диджейския пулт. С него заедно, още на третата седмица от пристигането ми започнахме да правим страхотни балкански партита.
– Значи първоначално си бил в Бостън, а как се озова в Чикаго?
– След близо една година, ми стана студено в Бостън и реших да замина за Нейпълс, Флорида. Там живеят доста балканци, и естествено продължих да организирам партита. Като всеки имигрант съм работил и други работи като: кетъринг, такси, вале, хотели и т.н. След три години топъл живот реших, че е време за промяна и дойдох в Чикаго. Тук имам доста приятели и работя постоянно. На Кейп код и Нейпълс се разчита на сезонна работа и има периоди от годината, в които не се случва почти нищо. По това време бях на 26-28 г. и ми беше малко скучно. А като на всеки млад човек, на мен ми се живее. Искам да видя нови места, да се запозная с нови хора, защото с хора се живее, не с пари.
– В момента DJ ли си?
– В днешно време, човек, който избира и пуска музика се нарича DJ (disk jokey), но има диджеи, които правят музикални сетове и миксове. Затова мисля, че това понятие трябва да се разграничи. Едните са пускачи, а такива, които произвеждат музика диджеи. Пускачите, каквъто съм и аз, могат да усетят настроението на хората с 2-3 парчета. Това е дарба и поведение, с която Господ ме е дарил. Тогава започвам да пускам музика, не която на мен ми е кеф да звучи, а парчета които на околните да им харесват и да се веселят. Много е трудно да угодиш на всички, но до някъде ми се получава. Америка е съвкупност от много народи и тук е мястото където може да се обединим и да не се делим. Партитата с балканската музика се получават много добре. Тук си доказваме, че на балканите сме сродни души – щом слушаме една и съща музика, знаете, че много песни имат кавъри на различните езици.

– Разкажи нещо повече за саксофониста, който беше поканил?
– Георги Пехчевски е македонец родом от Берово, по настоящем живее във Флорида. Той е и добър барабанист, мисля, че той на инструментите и аз на пулта, бяхме достатъчни за истинска веселба. Ти сам видя, че мойте гости, са всички веселяци и само малко ритъм и готина музика е достатъчна за доброто настроение.
– Какво искаш да кажеш на всички тези хора, които те почетоха на рождения ти ден?
– Благодаря им от сърце, че по един или друг начин, намериха време да дойдат до Чикаго. Тези от Европа ме изненадаха с приятно видео събрано с поздрави от едни, от най-емблематичните личности в моя живот, с които не съм загубил връзката до ден днешен. Нямаше как да се съберем всички приятели от детинство, защото сме се пръснали по целия свят. Все пак се радвам, че в съвременния свят комуникацията е лесна и спокойно можем да поддържаме роднинска и приятелска връзка, но не и любовна. Кръстих партито “Danne Ilich Аll stars”. Идеята ми беше да събера всички готини хора, които познавам в Америка. За ядене и пиене, ако не можем да се съберем, за какво друго? Разбира се, не всички поканени успяха да дойдат, защото в Америка свободното време е оскъдно, някои вече са семейства, имат малки деца и ги разбирам не им се сърдя.

– Като спомена любовта, ти влюбен ли си в момента?
– Любов трябва да има винаги, с нея живеем и без нея не можем! Ако ме питаш за момиче дали има до мен, да влюбен съм в момента, но за сега тя живее малко по далеч и ако се случи нещо по сериозно ще е за в бъдеще, а там може само да гадаем.
– Пожелай нещо на хората, които ще прочетат това интервю?
– Пожелавам на всички да са най-вече здрави и да намират повече време да се забавляват. Работата никога няма да свърши, особено тук в Америка, а годините си минават и няма да се върнат. Живота ще си мине в работа и пари, които са уж за по-добър живот, а всъщност той не е толкова добър.

Галерия снимки: