Семейство Кадийски са най-дорбите винари в Чикаго

На 14-ти февруари лозарите и кръчмарите празнуват Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) в чест на свети Трифон, който се счита за пазач на лозята. В православната църква Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Празникът е един от най-устойчивите, най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Представлява трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Обща снимка с печеното агне

Един от народните обичаи гласи, след като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират на обща трапеза. Тогава мъжете избират „цар на лозята“. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: „Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!“ Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на този, който вече е „царувал“ и през неговото „царуване“ е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят „царството“ и угощението започва. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си. Лозарите го носят на ръце и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан правят обиколка на селото. Лозарите завършват в къщата на царя, където отново се прави угощение и голямо хоро, което има ключов характер при празника. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често „царят“, държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки.

Наздраве с най-доброто вино в Чикаго

Тези ритуали не са забравени от българската памет и на този ден, в околностите на Чикаго, шест винари и над 20 техни приятели отпразнуваха Трифон Зарезан. След внимателно отпиване и преценяване на вкусовите качества на вината, с тайно гласуване, всеки записа по българската шестобална система как оценява съответното червено вино.

„Царят на виното и китарата“ – Костадин Кадийски

За „Цар на виното“, в българско Чикаго, с 54 точки беше избран домакинът Костадин Кадийски. Тайната на неговата победа е в комбинирането на сортовете грозде „Кабарнет Совеньон“, „Мерлот“ и „Зинфандел“. Веднага след него, с 50 точки, се нареди неговият син Мирослав Кадийски – Махони, който видно добре е усвоил занаята от своя отец. Той представи тежката артилерия „Кабарнет Совеньон“, „Кабарне Франк“ и „Петитшира“.

„Сребърният“ Мирослав Кадийски

С „бронзов“ медал и събърни 45 точки се окичи бившият борец в класическия стил Станислав Владимиров – Тафе, с „Кабарнет Совеньон“ и „Мерлот“. На почетното четвърто място се нареди Наско – Острия, родом от Карлово с 40 спечелени точки. Георги Димитров – Певеца (39 т.) и Антон Томов – Кумо (36 т.), останаха съответно пети и шести. Това, че се нареди пети при винарите, не попречи на Георги Димитров да бъде номер едно при изпълнението на тежките македонски народни песни и да води „Мъжкото хоро“.

„Мъжкото хоро“ води Георги Димитров

Най-добрите двама баща и син Кадийски, пък взеха съответно китарата и тарамбуката и смаяха с музикални и певчески способности. Очаквано в канадската борба Станислав Владимиров победи. Разбира се, имаше и изкусни кулинари, като президента на ФК „Бодрост“ – Георги Поповски, който приготви печено прасе и агне.

Георги Поповски

На вечерта запомнящо присъствие направиха европейският шампион по таекуондо Петър Дивизиев и бившият танцьор от ансамбъл „Пирин“ – Спас Терзийски. Последен от забавата си тръгна съседът американец Кен, който въпреки че не разбираше нищо от това, което се случва около него, остана очарован от видяното и сподели: „Аз съм късметлия, че мога да видя как празнуват българите!

От ляво на дясно: Тони Ангелов, Станислав Владимиров, Мирослав Кадийски и Иван Топалов

Бившият танцьор от ансамбъл „Пирин“ – Спас Терзийски (вторият от ляво на дясно)

Антон Томов (в ляво) и Станислав Владимиров в кандаска борба. Рефер – Петър Дивизиев (в средата)