Силвия Каптиева: „Човек не може да избяга от съдбата си“

Рубрика: Българи в Индиана

Радостина Павлова разговаря със собственика на първия „European Style Salon“ за красота в Индиана – Силвия Каптиева.

Днес ще ви запознаем с една очарователна българка, която, въпреки трудностите в нелесния емигрантски живот, не се е отказала от мечтите си. Преди десет години, Силвия Каптиева пристига в Америка чисто сама и без да знае език, но нейната упоритост я отвежда там, където тя вижда своето бъдеще. Силвия е един от най-добрите фризьори в Индиана. Преди шест години тя решава, че няма какво да губи и рискува, като основава първия „European Style Salon“ за красота. Работи със страхотен колектив и всеки един ден прекаран в салона, за нея е повече от удоволствие. А какво по-хубаво от това, да се занимаваш с онова, което най-много ти харесва.

Силвия в действие

– Здравей, Силвия! Разкажи ни как реши да се занимаваш с фризьорство?
– Здравейте! Това е дълга история, която ще разкажа на кратко. Когато бях малка и ходех с майка ми във фризьорския салон, винаги наблюдавах фризьорите, беше ми много интересно и мислех, че са голяма работа. Мислех си, че това е много забавна професия, но никога не съм си представяла, че ще стана фризьор. В България следвах специалността „Компютърни системи и технологии“, но не ми допадна много и реших, че ще е добре да имам професия. Така започнах курс по фризорство в Благоевград. Когато дойдох тук, всичко стана много случайно относно фризьорството. Докато си търсех втора работа, минах покрай един фризьорски салон и реших да попитам за позиция асистент. Собственикът ми обясни, че трябва да имам лиценз за това и ме насочи какво точно да направя. Така, с малко късмет, изкарах лиценз не за асистент, а за фризьор. Човек не може да избяга от съдбата си.

Семейство Каптиеви

– Имаш собствен салон за красота. Как успя да го създадеш?
– Казват, че успехът е там, където подготовката срещне шанса. При мен беше и малко късмет. Когато ме питат как съм успяла, аз винаги казвам, че е лесно да рискуваш, когато нямаш нищо. Така беше и при мен. Реших да рискувам и се получи. Първите три години положих много усилен труд. Седем дни в седмицата работех между 10 и 12 часа на ден. Собственичката на салона, в които бях наела стол под наем, реши да се премести в по-голямо помещение. Аз я помолих да остана и да не се местя, а да взема помещението под наем от нея. Тя се съгласи и така направих първия „European Style Salon“. Година по-късно, се преместих в по-голямо помещение.
– Какво най-много харесваш в работата си?
– Харесва ми това, че е много контактна, социална професия. Никога не се чувствам самотна. Много ми харесва, че мога да помогна на хората да изглеждат и да се чувстват добре, като най-голямото удоволствие и възнаграждение за мен е, когато ми кажат „Харесвам косата си и получих много комплименти“. Също така разнообразието, възможността да работя с различни хора, различни стилове, възрасти. Нищо никога не се повтаря, дори и да работя с едни и същи хора с години. В тази професия никога не е скучно.

В „European Style Salon“

– По какво се познават добрият и лошият фризьор?
– По това колко клиенти имат и колко са заети. При нас препоръките са от голямо значение. Добрият фризьор върви само напред и нагоре и има солидна клиентела, а лошият фризьор, с течение на времето, дори може да се откаже и да потърси друга професия. Много важно за един фризьор е да изслушва внимателно желанието на клиента. И докато и двете страни не са на „една и съща страница“, да не започва. Комуникацията е 80% от успеха. Ако фризьорът изслушва внимателно и дава професионалното си мнение, така че клиентът да го разбере, е много трудно да стане грешка. Затова трябва да сме много концентрирани над това, кое ще бъде най-добро за клиента.
– Кое е най-важното качество, което притежаваш и ти помага в отношенията ти с твоите колеги?
– В момента имам страхотен колектив и всички много се разбираме. Най-важното за успеха е хората да работят в тим. Мисля, че желанието ми да помагам и да изграждам всеки един човек от този колектив, и търпението, и загрижеността ми към всички, е това, което ми помага. И най-вече уважение – то е най-важното във всички човешки взаимоотношения.
– Трудно ли се намират добри фризьори?
– Има доста изисквания и е трудно да се съчетаят толкова различни характери, които да работят в тим. Но с времето правилните хора остават, а другите отпадат и така се създава страхотен и успешен колектив.

Силвия демонстрира различен стил

– Коя е най-сложната услуга, която предлага салонът?
– Най-сложната услуга, бих казала, че е поправка на боядисване на коса, след като е била боядисана в домашни условия. Хората трудно разбират структурата на косъма и рисковете, които крие домашното боядисване.
– Какъв съвет ще дадеш на жена, ако дойде при теб с изтощена от пребоядисване коса?
– Съветът ми ще бъде – да спре да се боядисва и да прави специални подхранващи маски, докато косата израсте и се заздрави. Редевното подстригване на крайчетата е много важно. Също така би било добре да не се боядисва вкъщи, а само професионално и да не се прават чести промени в цветовете, като преминаване от един цвят в друг.
– Трябва ли задължително добрият фризьор да е и добър психолог?
– Да, задължително. Когато клиентите са в стола ни, всичко трябва да е свързано с тях. Много колеги често правят грешка и натоварват клиентите си с личните им проблеми. В повечето случаи човекът иска до релаксира за час или два и ако фризьорът не улови този сигнал, рискува да го загуби. Така че е много важно да усещаме от какво точно имат нужда клиентите ни.
– Крие ли някакви опасности за здравето професията фризьор?
– Както с всичко, човек трябва да е умерен и да не прекалява. Най-често срещаният проблем при фризьорите се нарича карпентунал. Получава се от еднакви и повторителни движения, каквото е движението на ръката, която държи ножицата.

Семейство Каптиеви на екскурзия в Ню Йорк

– Омъжена си за Росен Каптиев. Трудно ли се живее с футболист?
– Не бих казала. И все пак, зависи от самия човек. Росен е много добър и грижовен съпруг и баща. Винаги слага интереса на семейството ни на преден план.
– Имаш бебе. Как съчетаваш работата със семейството?
– За всичко се намира начин, когато човек има желание. Росен е до мен на 100% и много ме подкрепя, помага ми във всичко. На него дължа най-много за това да успяваме да съчетаваме нещата. И двамата обичаме да вършим всичко на момента. Никога не оставяме днешната работа за утре, и мисля, че това е рецептата.
– Кой от двама ви се грижи повече за малкия Николас?
– Разпределили сме времето си така, че когато единият от двамата е ангажиран, другият да поема грижите за Ники. Все още не го даваме на градина и се опитваме да съчетаем графиците си. Но както вече споменах, Росен е страхотен баща и обича да прекарва много време с малкия.
– Има ли много българи в Индиана? Опиши ми накратко животът ви там?
– Има около 300 българи. Познаваме се почти всички. Много се уважаваме и си помагаме. Голяма част от българите тук имаме собствен бизнес и се занимаваме с развитието му. Нямаме български магазини и заведения. Ако искаме такива, идваме до Чикаго. Събираме се на празници, ходим си на гости. Животът тук е е по-спокоен и финансово по-достъпен. Индиана е хубав щат за семейство.

Пред салона за красота

– Какви са наблюденията ти относно разликата между американците и българите?
– Няма как да сложим всички американци под един знаменател и българите под друг. Всеки един човек е много индивидуален. Но най-основните разлики между нас и тях са: езикът, на които комуникираме, което е от огромно значение; културата; социалната среда, в която сме израснали и дълбочината на характера.
– Ти си постигнала много в твоя живот. За какво още мечтаеш?
– Мечтая, по някакъв начин, някога да можем да направим нещо за България. Много ми е жално за страната ни и за това, което се случва с живота на хората там.
– Какво в живота буди възхищението ти?
– Природата, добрите хора и учените.

Тортата по случай откриването на салона

– Как се възстановяваш след трудни моменти?
– Времето лекува. За всяко възстановяване е нужно време и позитивно отношение към всичко. Винаги си казвам – „Всяко зло, за добро“.
– На кого искаш да благодариш?
– Благодарна съм първо на Бог за всичко. На семейството ми, на Росен и на всички хора, които по някакъв начин са имали влияние в живота ми, като започна от учители, приятели и моята фризьорка Дани в България. И на всичките ми клиенти, за които винаги казвам, че са моето американско семейство.
– Пожелай нещо на читателите ни?
– Пожелавам на всички да са здрави, защото това е най-важно. Да са сплотени, да си помагат един друг с каквото могат и никога да не се отказват от мечтите си. Бог да благослови всички ни.

Заедно с легендата Христо Стоичков в Чикаго

Радостина Павлова, кореспондент на вестник „България“

 
,