Татяна Ангелова: "Човешкото развитие се дължи на мечтите ни"

Татяна Ангелова

„Синият Дунав“ оживя в Индианаполис

В следващите редове ще ви запознаем с един от „виновниците“ за открването на „Синият Дунав“ – първият българо-румънски магазин в Индианаполис, на който, не многото българи и румънци в региона, се радват от сърце. Татяна е на 47 г., родом от град Дупница. Тя е щастливо омъжена за съпруга си Ангел, с когото имат син Мирослав, фармацевт по професия. И двамата са завършили Софийския Университет „Св. Климент Охридски“. Тя за начална учителка, а той за учител по математика и физика. Нелекият живот в България ги подтиква да потърсят по-добро бъдеще за себе си и за сина им, зад океана.

Татяна със сина си Мирослав

– Здравей Татяна, разкажи ни нещо повече за себе си.
– Чувствам се като голяма късметлийка в живота си, наистина. Никога не съм печелила от лотарията, но смятам, че спечелих с моя брак. Съпругът ми Ангел е най-голямата ми опора в живота и най-добрия човек, когото познавам. Много отговорен баща. Знаете, че учителите не получават големи заплати и заради бъдещето на детето си решихме да се пробваме с лотарията Зелена карта. Благодарна съм на Бог, че спечелихме и също на сина ни, че оправда нашите очаквания! Мирослав беше на 9 години, когато дойдохме в САЩ. Миналата година завърши много успешно колеж по Фармация, а сега прави резидентура в местна болница и дава здравни съвети на баба си и дядо си по „Skype“. Знаете, че за всеки баба и дядо е мечта внучето да стане „доктор“, за да ги лекува. Като емигранти се сблъскахме с много трудности, лишения, проблеми. Носталгията също ни измъчваше, но имахме моралната подкрепа на родителите си и срещнахме много нови приятели, с които деляхме радост и неволя.

– Какво си работила в Америка?
В Америка, без добър английски, не можеш да намериш добре платена работа. Затова реших, че трябва да търся работа, с която да покажа кулинарните си умения. В България често правех сладкиши и домашни торти за рождените дни на сина ми. Пробвах се в „Marsh“, местна верига магазини като „Cake decorator“. Разбира се, първия път ми отказаха, но аз отидох на следващата седмица пак. За мой късмет бяха сменили мениджъра, а и имаха голяма нужда от декоратор. Решиха да ми дадат шанс, тренираха ме три дни. Много бързо овладявах занаята и решиха да ме оставят, като другите работници щяха да взимат поръчките и да говорят с клиентите. За „Marsh“ работих четири години и после се преместих в „Sam’s club“, защото заплащането беше много добро. За тях работих осем години. Бях много добра. Започнах с осем торти на ден в „Marsh“, a в последствие стигах до осемдесет на ден. Много често клиенти ме питаха в кой колеж съм учила сладкарство и защо не започна свой бизнес. Но аз не бях готова, чаках сина си да завърши колежа. След дванайсет години украсяване на торти, реших да се върна към моята основна професия – учителството. Започнах като помощник-учител, където работех четири години.
– Кой е другият собственик и как ви дойде идеята за създаването на „Синият Дунав“?
– Идеята за магазин я имаме от преди десет години. Другият собственик е Мариана – румънка, която също е страхотна кулинарка. Тя е живяла шест години в Рим, преди да дойде в Америка, и знае много рецепти за италиански десерти и ястия. Бяхме говорили за съвместен бизнес, но чакахме удобния момент.

Татяна и Мариана на откриването на магазина

– От къде се познавате с Мариана?
– Когато дойдох в Америка не знаех английски език и започнах да посещавам вечерни класове. Именно там срещнах Мариана, която беше дошла почти по същото време със съпруга си и сина си в САЩ. Така, първоначално бяхме съученици, после станахме колеги, като учители, а сега вече сме съдружници в бизнеса. Отначало не бяхме много близки, защото съществуваше езиковата бариера. Румънският език е много по-различен от българския, а и тя беше в напреднала бременност. Чакаше втората си рожба, Андра, която сега е почти на 16-сет години и ни помага много активно в магазина. За известно време не се виждахме, но съдбата пак ни събра. След четири години се срещнахме отново. Оказа се, че без да знаем едни за други сме купили къщи почти по едно и също време, в един и същ квартал. Синовете ни ходеха в едно и също училище и станаха много добри приятели. Приятелството им и сега продължава. Много добри деца са. Те са нашата радост и гордост. Единият е доктор по фармация, а другият , Рареш, е на път да стане зъболекар. Той учи в престижен колеж в Чикаго.

– А защо точно „Синият Дунав“?
– Миналата година регистрирахме фирма и започнахме подготовката. Отне ни почти девет месеца. Отворихме вратите на магазина на 18-ти септември 2014 г. Аз предложих името „Синият Дунав“ и тя много го хареса. Защо „Синият Дунав“? Името трябваше да бъде част от родините ни България и Румъния, които винаги ще носим в сърцата си, да бъде хем част от България, хем част от Румъния. Какво по-подходящо от името на реката, която е помежду ни?! Защо син? Защото Йохан Щраус го е назовал така. Пък и съпругът на Мариана – Овидио, е страхотен фен на Индианаполиския Футболен отбор „Colts“, чиито цветове са синьо и бяло. Мариана откри локацията, а аз я одобрих. И така, адресът е: 11850 Allisonville Road, Fishers, IN 46038. Магазинът е между „Carmel“ и „Fishers“, два от най-добрите квартала на Индианаполис, а населението е твърде разнородно.

– Кога отворихте врати и кое беше най-трудно в началото?
– Работата с клиенти не ме притесняваше, защото аз имах дългогодишен опит. Най-трудното за мен беше работата на касата. Някои може би ще се усмихнат като прочетат това, но аз никога през живота си не бях работила на каса и с пари. Много ме беше страх да не допусна грешка в ущърб на клиента и да загубя доверието му, затова често подканях клиентите си да проверяват касовите си бележки. Системата трябваше да ни улесни (POS system), но не беше съвършена и по-скоро ни затрудняваше, отколкото улесняваше. Имахме някои трудни моменти зад касата и при внезапно спиране на интернета, но постепенно се научихме да отстраняваме проблемите и сега се чувстваме по-уверени. Друг голям проблем беше да намерим компания тук в Индиана да ни доставя български и румънски вина и бира, защото, според законите, нямаме право да ги купуваме от други щати.

Щандът за колбаси

– С какво „Синият Дунав“ се отличава от останалите магазини?
– С какво нашият магазин е по-различен? Опитваме се да предлагаме за всекиго по нещо. Баници, бюрек с месо, козунаци, хляб с маслини и розмарин, сандвичи по поръчка, домашни супи, салати и сладки. И всичко това правим по домашни рецепти, без готови кори. Работим по десет часа и дори повече на ден, но удовлетворението е голямо, когато клиентите се усмихнат и кажат, че всичко им е харесало, че обслужването е прекрасно и че пак ще се върнат. И те наистина се връщат! Наскоро един клиент каза: „Всеки може да предлага сандвичи, но не всеки може да предложи добро обслужване, както вие!“ А друг клиент написа ревю, в което казва, че единственото нещо по-добро от храната в магазина, е обслужването!

Поглед от входната врата

– Какво най-много харесват американците от българските продукти?
– Какво харесват американците? Прясна храна, сготвена с мерак и поднесена с усмивка! А сега сериозно ще ви отговоря. Най-много харесват домашния хляб, руската салата, домашно-приготвената супа, сандвичи, гарнирани със салата Снежанка, българския кашкавал, румънския салам, полската сурова наденица, немски пастет, българското кисело мляко и българските сладка, но най-вече боровия елексир.

– Има ли много българи в региона?
– В Индианаполис не е както в Чикаго. Няма много българи и румънци. Аз познавам не повече от 50 български семейства. Не зная точно колко сме, но мисля че сме не повече от 200-300 българи и, може би, още толкова румънци. В магазина идват също и босненци, сърби, украинци, поляци, американци с осиновени деца от България. Идват и такива, които са живеели в градове като Ню Йорк и са пазарували в подобни магазини, и такива, които са ходили на екскурзия по Дунав.

– Какви са най-големите проблеми в бизнеса с хранително-вкусовата промишленост?
– Най-големият проблеми в този бизнес е, че си напълно зависим от желанието, настроението и вкуса на клиента. Спомням си как беше преди много години в България. В отношението купувач-продавач, доминираща роля играеше продавачът, тук е точно обратното. Като собственици и продавачи, ние сме напълно зависими от клиента. Осъзнаваме го и правим всичко възможно, за да спечелим доверието им, защото знаем , че най-добрата реклама е щастливият клиент. Разбира се, че има и трудности! Идват клиенти от различни европейски страни и всеки търси своите продукти или неща, които си спомня от детството. И ако нямаме стоки от Австрия или Финландия, или пък Швеция, са недоволни. Друг проблем е да се снабдиш с точното количество стока, защото ако я нямаш, когато я потърсят, пак са недоволни. Първите няколко месеца се учехме от грешките си, защото всеки, който работи, греши. Много внимаваме какво продаваме и не е лесно да намериш точния баланс между печалбата и загубата.

Щандът със захарни изделия

– От къде набавяте стоката си?
– Стоката си набавяме от различни места. Главно от Чикаго, Ню ЙОРК , Сент Луис и от местни фирми.

– Мислили ли сте да направите верига магазини с това име?
– За верига е още твърде рано да се говори. Та ние сме само шест месеца в този бизнес. Както се казва, още не сме проходили. Макар че, да си призная, когато един от клиентите ни запита „Вие верига ли сте?“, аз за първи път се замислих и му отговорих с усмивка „Все още не, господине!“. Хубаво нещо са мечтите, нали? Та нали на тях се дължи човешкото развитие!

– Успя ли да научиш румънски език?
– Румънски не съм научила и едва ли ще го науча, но имаме много еднакви или близки по значение думи. Със сигурност еднаквите християнски празници и много сходни традиции ни сближават. Даже имаме еднакви рецепти за козунак. Научих Мариана да прави теглена софийска баница!

С редовна клиентка пред магазина

– На кого искаш да благодариш?
– Искам да благодаря на семействата ни, които ни помагат ежедневно за решаване на различни проблеми. Благодарна съм на всички наши приятели, които ни помогнаха за изграждането на магазина, за моралнита подкрепа на приятели и клиенти, за техните добри пожелания и насърчения! Специално искаме да изразим нашата благодарност към Калин, Мими, Кремена и всички от Malincho LLC за тяхната помощ, съдействие и доверие! И още искаме да благодарим на екипа на V@G и специално на Атанас за любезността им и за бързото изпълнение на „петъчните“ ни поръчки!

Мариана приготвя тестото за баничките
Баничките, готови за печене