Интервю с Костадин Везьов. Първият българин – световен шампион по нумизматика (2020 г.) по повод изложбата на български монети и банкноти в Новото българско училище в Нейпървил, Чикаго.

– Направи поредна изложба на български монети и банкноти. Къде се проведе този път?

– Направих поредната си изложба, този път в Новото българско училище в Нейпървил, квартал на Чикаго, по време на техния „Ден на таланта“. Децата пяха, танцуваха, а накрая получиха грамоти и награди за участия във фестивали и конкурси за рисунки, свързани с българските традиции. Аз представих около 200 български монети от личната си колекция. Исках учениците, родителите и гостите да видят не само познатите теми – национални герои, манастири и природни забележителности – но и монети на спортна тематика, както и цветните юбилейни емисии като „Детство мое“, „Сурвакари“ и „Баба Марта“, които особено привличат вниманието на децата.

– Коя монета или монети предизвикаха най-голям интерес според теб?

– Сред представените монети имаше няколко изключително редки и ценни екземпляра – например пет монети от времето на цар Иван Александър (около 1371 г.) с висока цифрова оценка MS64, както и пет монети 1 лев от 1979 г., които са трудни за откриване, тъй като голяма част от тиража им е изнесен извън България.
Въпреки това най-голям интерес предизвикаха т.нар. „прословути две стотинки и половина“ от 1888 г. – уникални монети с любопитна история. Някои смятат, че са били отсечени, за да съответстват на пет пари – най-популярната дребна монета по онова време; други пък казват, че кибритът тогава струвал точно две и половина стотинки и така се избягвало връщането на ресто. Каквато и да е истината, това са едни от най-запомнящите се български монети.

– Това с тези стотинки е интересно… А има ли други необичайни номинали в българските монети?

– В българската нумизматика има и други необичайни номинали. Преди въвеждането на валутния борд у нас съществуваха монети с изключително висок номинал – например златните 20 000 лева (1999 г.). По-късно се появиха и емисии с номинал 1,95583 лв.
За мен обаче, след „две стотинки и половина“ от 1888 г., най-интересни са монетите от три стотинки (1951 г.), които доскоро се продаваха свободно в касите на БНБ. На изложбата подарих по една такава монета на всички ученици, родители и гости.

– Имаш големи колекции – български, щатски, македонски – и дори издаде каталог. Какво още търсиш в монетите?

– Винаги търся ново предизвикателство в нумизматиката. След като през 2020 г. спечелих световната награда за „Най-добър сет“ сред над 23 000 участници, продължих да надграждам колекцията си с още по-високо оценени български монети. Днес нумизматиката е и състезание – всеки колекционер се стреми да притежава най-редките и най-високо оценените екземпляри. В последно време се концентрирам върху монети с фабрични дефекти (Mint Error) и досега съм успял да открия и сертифицирам около 30 такива.

– Какво точно представлява „Mint Error“ при една монета?

– „Mint Error“ монетите са с фабрични грешки при отсичането – дефекти, които се виждат с просто око или под лупа. Примерите включват двойни удари на матрицата, изместване на центъра, „бразди“ от спукана матрица, вдлъбнатини или недооформени кантове. Аз лично преглеждам по 200–300 нови монети и внимателно търся такива особености. Много рядко се намират, но когато открия дори една сгрешена монета, удоволствието е голямо.