Да откриеш в себе си творец

Този път ще си поговорим с Румен и Цвети, родом от Благоевград, които от дълги години живеят в Sacramento California, за тяхната голяма любов и страст към един от от най-старите занаяти в целия свят, а именно керамичното изкуство, и за неговия вечен елемент на изненада.

 
– Какво е усещането да държите природата в ръцете си?
Румен:
-Усещането е великолепно. Събужда жаждата да сътвориш от нищо – нещо.

– Грънчарството е един от най-старите занаяти по целия свят. Как решихте да се занимавате точно с това?
Румен:
– Много хора не знаят, но керамичното изкуство е нещо, при което не знаеш крайния резултат до последното отваряне на пещта. Ти влагаш всичко от себе си, но не можеш да контролираш огъня. Има два етапа на печене. След първото печене продуктите се боядисват и се нанася специална глазура, след това се пече пак, дори понякога и повече от два пъти според ефекта, които искаш да постигнеш. Затова керамичното изкуство ни завладя толкова много. Винаги има елемент на изненада.

– Разкажете ни повече, освен познатите ни керамични съдове, какво друго може да се изработи от глина?
Цвети:
– От глина може да се изработят много неща, стига да имаш фантазия и сръчност. Ние изработваме подноси, панери, вази, чаши, чинии, съдове за съхранение на мед и масло, гювечета и др. Декорираме ги с различни детайли и елементи, някои според празника, който предстои. Например за Thanksgiving правим много красиви подноси с пуйки. За Halloween правим купички във формата на тикви, подноси с паяци и духове. За Свети Валентин правим различни сърца, чаши с лица на влюбени, вази с пеперуди, калинки и цветя. За 4-ти Юли правим различни предмети, като ги оцветяваме с американското знаме. Много се търсят чашите за кафе на този ден. За българските празници и сбирки правим подобни неща с Българското знаме. Румен обича да прави пана, които много се доближават до изобразителното изкуство. Изработва пана от снимки и по спомени от родния ни град – Благоевград. Дори направи родната си къща пред река Бистрица и един от главните мостове в града.

– Глината е много здрав материал, може ли, например, да се построи къща от нея?
Румен:
– Глината се използва от хилядолетия за построяването на домове, дори тухлите, от които са направени повечето къщи са вид червена глина, която се изпича.

– Взаимно ли работите или всеки работи самостоятелно?
Румен:
– Работим и взаимно, и самостоятелно. Жена ми изработва повече на ръка – панери, чинии, като саксиите и вазите ги строи като къща – лента по лента. Аз повече изработвам на колелото чаши, чинии, гювечета и др. Във всеки един предмет има отпечатъка на двама ни – Alex & Vicky.

– От България ли се занимавате с грънчарство или тук се зароди интерес към това толкова завладяващо изкуство?
Румен:
– В Калифорния се запознахме с група артисти от гр. Обърн, които се занимават с керамика от преди 20 години. Записахме се в колеж по керамично изкуство, където научихме някои тънкости. Купихме си обзавеждане за студиото, пещ, инструменти, материали и започнахме.

– Колко време ви костваше, за да усвоите този занаят?
Цвети:
– Основите се научават бързо, но изкуството се учи цял живот. Винаги искаш да експериментираш и да опиташ нещо ново. Всеки ден научаваме нови тънкости.

– Колко време изисква направата на един глинен съд?
Цвети:
– Зависи от съда, но нещата, които правим за продан, поради сложния продуктивен процес, отнемат от един до два часа. Първото печене е десет часа, а второто осем.

– Върху какво повече се концентрира вашето грънчарско изкуство – върху естетиката или върху функционалността?
Румен:
– И двете са еднакво важни за нас. Нашето изкуство е приложимо в ежедневния живот и искаме нещата ни да се използват всеки ден. Всяко едно нещо, което правим, е униклано по себе си. Специално американците, много ценят направените на ръка неща.

– Има ли други около вас, които проявяват интерес и смятате ли да предадете традицията в поколението занапред?
Цвети:
– Да имаме много колеги, също така в нашето студио даваме уроци на малки и големи.

– Какво правите с изработените и завършени неща? Продавате ли ги или ги пазите за себе си?                                                                                    Румен:
– Отначало беше само хоби, което постепенно се превърна в малък бизнес. Ние не се занимаваме изцяло с това, работим на други места, само през свободното си време творим. Не искаме продукцията да ни отдалечи от изкуството. Не правим промишлени количества, защото държим всяко едно нещо да бъде различно и уникално. Събота и Неделя ходим на различни пазари и фестивали и там продаваме много от изделията. Много от нещата запазваме за себе си. Нашата къща се е превърнала в малък музей на изкуството. Също така постоянно подаряваме много неща на приятели.

– Какво купуват най-често вашите клиенти ?
Цвети:
– Наи-вече клиентите ни купуват подаръци за близки и приятели. За рожденни дни, за празници, за учителите на завършващи ученици. Имаме много редовни клиенти и колекционери.

– Защо избрахте псевдоними, вместо да използвате истинските си имена?
Румен:
– Понеже Alex & Vicky са по-добре приети в американското общество, отколкото нашите родни имена.

– Как може да се свържат с вас наши читатели и изпращате ли неща до други градове?
Цвети:
– Най-лесният начин е от фейсбук-страницата ни – „Alex & Vicky Ceramic Art“. Там можете да разгледате много от нещата, които сме направили до сега и също така да поръчате каквото и да било по поръчка. Ние ще се радваме да го изпратим до всяка една точка на света.

Радостина Павлова – кореспондент на в-к „България“