Венелин Анков получи специална награда от кметът на София за световната титла по киокушин в Русия

Перничанинът Венелин Анков получи специална награда от кметът на град София Йорданка Фандъкова за спечелената световна титла по киокушин( шинкен-шобо)  на минологодишния шампионат в Русия и за особени заслуги в развитието на спорта.

Венелин е многократен шампион на България по таекуондо, кик бокс и муай тай.

Още от 15-годишен започва да тренира таекуон до, а от няколко  години вече е професионален състезател по кик бокс.    Когато Венелин е на 16 години у него се заражда огромното желание да тренира индивидуален спорт. Спортът възпитава, а той търси нещо, което да развива характер. Венелин признава, че не е особено голям фен на колективните спортове, той е търсил своя спорт, в който да разчита само на себе си. Първоначално се колебаел между бокс, борба или карате. Впоследствие, обаче, записва таекуондо в „Клуб по бойни спортове“ – гр.Перник.  Така животът го среща с първите му треньори – Иван Павлов и Калин Мирчев. Двамата успяват да запалят хъс у тийнейджъра още с първата тренировка и започва да тренира три пъти седмично. И през 2005 година Венелин отива на първото си състезание, като всъщност оттогава не е пропускал нито един турнир. Към момента той има 70 медала, от които най-много са златните. Още през 2006 година се явява на първото си световно първенство за юноши, проведено в София, където обаче не е имал възможност да играе. Година по-късно успява да защити първи дан по таекуондо, а живота му го повежда и към учението в Технически университет. Венелин е принуден да се премести в София, където започва да тренира в клуб „АБЦ“. Същата година решава да започне да тренира и кикбокс. Ежедневието му придобива друг облик – тренировките са всеки ден, успоредно с ученето. Първият му треньор по кикбокс е не кой да е, а Палми Ранчев, който в момента е зам-треньор на националния отбор по бокс. Така Венелин започва да усъвършенства уменията си и две години по-късно изиграва първия си мач в индивидуална категория по таекуондо, като през същата 2009 година дебютира и в кикбокса. Самият Венелин определя 2010 година като по-слаба, тогава той стига до четвъртфина на европейско. Но именно това го кара да се концентрира по-сериозно върху кикбокса. Първото му участие на кикбокс турнир в стил К1  му  носи титлата.

Доста по-натоварена е следващата година, в която Венелин изиграва 14 състезания, измежду които едно европейско, три световни и една „Балканиада“. Тогава идват и първите по-големи и сладки награди. В Талин, Естония младият спортист става трети след индивидуална среща с действащия тогава шампион. По-сладко е първото място за отборен спаринг, където надеждите на България успяват да детронират осемкратния шампион – Русия. В категория до 67кг. пък Венелин става първи на Държавно по кикбокс, а на Балканското, състояло се в Сърбия взима сребро.

В родната България, в Плевен е отредено първото място за Венелин Анков по кикбокс, стил К1. Малко след това в съседна Гърция, той изиграва първия си професионален двубой по кикбокс, който завършва със загуба за него. Септември започва подготовката си за Световното по таекуондо в Северна Корея, където достига до четвъртфинал. Октомври месец след победа на Държавно по кикбокс, стил К1, взимат Венелин на световно по кикбокс,където той побеждава Франция, но губи от Русия. Следва още едно световно по кикбокс, стил фул контакт в Дъблин, където съдбата отново му е отредила четвъртфинала.

През 2011 година, освен безкрайните участия, Венелин е изправен пред още едно предизвикателство. Неразбиртелство и лошо отношение от страна на тогавашния му треньор по таекуондо, кара него и още трима състезатели да прекратят работата си с него. Явно засегнат от постъпката треньорът Красимир Гергинов спира правата на четиримата състезатели за срок от една година. В продължение на година без права освен Венелин Анков, са и Марио Кирилов, Мариан Макавеев и Теодора Златкова. Младежите не се отчайват въпреки създалата се ситуация. Четиримата отиват в спортен клуб „Армеец“, където усещат отдаденото им уважение. Освен това, всичко, от което имат нужда е поето е от страна на „Армеец“.

Тази година Венелин се явява на Балканиада по кикбокс, където на финал се среща с Александър Топич, което според него е една от най-силните му срещи. Побеждава и благодарение на тази си победа отива на Европейско по кикбокс в Турция. Именно тогава той претърпява първата си по-тежка контузия, която обаче показва волята му за първото място. Венелин си чупи единия крак още в първи рунд по време на срещата си с Македония, но това не го отказва и той продължава мача до самия му край. Впоследствие, след като е откаран в болница, където разбира, че е счупена кост на стъпалото на другия му крак.

От този последен мач, младото момче се възстановява. Планира участия още в началото на 2013 година, март месец, като с нетърпение чака и участието си на Европейските и Световни турнири през 2013 години. Още с настъпването на новата 2013 година той планира да тренира активно, тъй като в момента не може да тича и рита.

Най-близо до сърцето му са победата над Александър Топич по кикбокс от 2012 година и бронзовият медал, който донася у дома след Европейското по таекуондо през 2011 година. Самият Венелин не може да каже кой от двата спорта му е по-близък до сърцето, но признава, че в последната година е наблягал на кикбокса. Споделя, че преди време е отделял време и за тренировки с деца, но е преценил, че по-силното усещане е това на състезателя.

2013 година се оказва повече от успешна за  Венелин, първо се класира на световното първенство по кикбокс в Бразилия (стил лолкик) и след това покорява световния връх – титла от шампионата в Русия по Шинкен-шобу (правилник киокушин с ръце в главата на световната Киокушин-кан федерация).

Но успехите не свършват до тук, преди три месеца на провелия се в зала Триадица държавен шампионат по муай тай за Купата на Почетния консул на Кралство  Тайланд в България – Виктор Меламед, Венелин Анков завоюва златния медал в категория до 71 кг. и е обявен за най-техничен състезател на турнира.

На почти всеки мач е и един от най-големите фенове на Венелин – брат му. Той оказва моралната си подкрепа и с гордост следи сипещите се победи. За тази подкрепа, и за разбирането и приятелството, Венелин използва случая да му благодари. Както на него, така и на цялото си семейство, приятелите и на спортен клуб „Армеец“

източник: perniknews.com