Гъдуларят Ангел Гаджев на 50

Ангел Гаджев е роден на 10 октомври 1966 г., в град Раковски. Завършил е музикалната гимназия „Широка лъка“ с българска народна музика. Той е изнасял концерти в цялата страна. Музиката от неговата гъдулка може да се чуе на много записи. Едни от тях са албумите на българския държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“ и хор „Мистерия на българските гласове“. Също така, Ангел Гаджев е свирил с Иво Папазов и неговия оркестър, както и с известния български акордеонист Петър Ралчев. Като солист на оркестъра „Филип Кутев“ и изпълнител с „Мистерия на българските гласове“, Ангел Гаджев гастролира на шест континента. В Америка е от 15 години. В момента живее в Лас Вегас, Невада. Женен е и има син. Няма време за хоби, защото работи, свири и живее интересен живот.

Ангел със сина си

– Здравейте г-н Гаджев, и честит 50-годишен юбилей. На колко години се чуствате?
– На 2 х 25! (Смее се.)

– От колко време се занимавате с музика?
– Започнах да свиря на гъдулка, когато бях деветгодишен. Винаги съм искал да свиря на тамбура, цигулка или акордеон. В моето училище донесоха народни инструменти, имаха четири тамбури и много гъдулки. Аз исках много да свиря на тамбура, но те свършиха, преди да успея да се добера до тях. Така станах гъдулар.

– Някой насочи ли ви към това изкуство?
– Баща ми беше танцьор и пееше хубаво народни песни. Започнах да пея и свиря с него. Той ме насочи към народната музика.

Ангел, като дете

– Опишете ни живота си през очите на музиката?
– Музиката, независимо от стила или жанра, изисква много време и постоянно поддържане на добра форма. Бих казал, че музиката изисква дори повече усилия от спорта. С други думи, целият ми досегашен живот е до толкова свързан с музиката, че ми е трудно да си представя как той би изглеждал без нея. Наскоро си мислех как музикантите, подобно на свещенниците, сме част от най-важните моменти от живота на хората. Видял съм много неща покрай музиката. Видях целия свят, дори свирих Ситно Шопско на Японската принцеса. Благодарен съм на музиката за интерсните 50 години и необкновения ми живот.

Ангел, вторият от ляво на дясно, на турне в Япония

– Като каза спорт, свирил ли си на спортисти?
– Свирил съм на много спортисти, но най-великият за мен е единственият българин световен шампион по ММА – Благой Иванов. Той много обича народната музика. Между другото и той празнува юбилей вчера, но е малко по-млад, само на 30. (Смее се.)

Ангел Гаджев и Благой Иванов

– Освен баща ви, има ли друг от семейството, който носи любовта към това завладяващо изкуство?
– Да, майка ми и дядо ми. Дядо ми беше кавалджия, а майка ми играеше в танцови състави с баща ми. Народна музика, винаги звучеше у нас.

– Каква е разликата между гъдулката и цигулката, освен звука?
– Труден въпрос. И двата инструмента имат общ произход, но върху цигулките е работено столетия, докато се създаде перфектната конструкция на този инструмент. Гъдулката започва да се усъвършенства едва през 60-те години на миналия век. Въпреки усъвършенствата, е доста по-трудно да се свири на гъдулка, в сравнение с цигулката. По принцип, има неща, които могат да се изсвирят само на гъдулка или само на цигулка.

– Гъдулката е характерна за българската фолклорна музика. Как реагират американците при звука и вида на този инструмент?
– Американците не знаят какво да очакват от този непознат инструмент, но след като посвиря са удивени от гъдулката и от тембъра й. Най-интересно им е, когато свиря и имитирам животни с нея. Това е една пиеса на най-добрия български гъдулар – Атанас Вълчев, която се казва “Овчарска идилия”.

На американска сцена

– Какво ви даде музиката?
– Даде ми преживявания за три живота.

– А какво ви взе?
– Взе ми половината живот, през който трябаше да се уча да свиря, да издържам на темпото на Иво Папазов, когато бях само на 20, и да поддържам форма на добър изпълнител до ден днешен.

– Вече не се виждат много младежи, занимаващи се с този така велик народен инструмент. Какъв съвет бихте им дали?
– Бих им дал същия съвет, който ни даде Паисий преди много векове – да не се срамят, че са българи. Те сами ще го осъзнаят, като тръгнат по широкия свят, защото май днес всички сме тръгнали на някъде и ние не знаем на къде. И когато видят, че имат кола и къща, подобна на комшията (и той дошъл от някъде си) и се запитат, “с какво съм аз по-различен от другите”, тогава отговорите си идват сами. А пък ако искат да просвирят на гъдулка, нека знаяат, че пътят е труден, но славен.

– Сега, когато сте на 50 и знаете колко време и усилия отнема музиката, бихте ли избрали този път отново?
– Дори и не се замислям за отговора, разбира се, че бих го избрал.

– Разкажете някоя интересна случка от живота ви Америка?
– Моят чичо винаги ми казваше да не ходя никъде без гъдулката. В Лас Вегас работех доставка на пици и един ден доставих на адрес. Никой не отвори вратата, но чух музика от гаража. Предположих, че са музиканти и репетират и им занесох пицата там. Свиреха добре и им направих комплимент като колега музикант. Те ме попитаха на какво свиря и аз им казах “на цигулка с 14 струни.” Поискаха да я видят. За щастие, аз следвах съвета на чичо си Самуил и носех гъдулката в колата. Посвирихме заедно и те ми предложиха да се явя на конкурс за собствено шоу в Лас Вегас. Спечелих го и започнах да правя концерти всяка година и да каня български музиканти от цяла Америка. Но нищо от това нямаше да се случи, ако не бях последвал съвета на чичо си.

Галерия стари снимки и грамоти от различни музикални събития в България и по света: