Lebron се завръна в Клийвленд, а кой ще дойде в Чикаго?

Всички спортни агенции гръмнаха че Леброн Джеймс се  завръща в Клийвланд Кавалиерс. След като в продължение на няколко седмици по цял ден слушахме и гледахме какво ли не свързано с  Джеймс и Кармело (както и куп други звезди от НБА който са свободни агенти), то най накрая „THE DECISION 2 “ (kакто го наричат в медиите) бе взето. Сега обаче следват доста въпросителни като например кой ще се обвърже с Чикаго и има ли шанс Мело да акустира в Юнайтед Център? Естествено ако това не се случи има още куп други звезди като Пол Гасол, Крис Бош и Ланс Стивенсон който са готови да заиграят за един от най-добрите отбори в лигата. За сега няма нищо сигурно освен спекулации за това  и ние няма да се в пускаме в подробности в това какво би станало, но със сигурност ще следим темата от близо и ще Ви съобщим когато има официялна сделка. А сега ви предлагаме да прочетете какво каза Леброн за SI веднага след като обяви своето завръщане в Охайо:

„Преди някой някога да го е грижа къде ще играят баскетбол, аз бях дете от Североизточно Охайо. Това е мястото, където съм ходил. Това е, където аз съм тичал. Това е мястото, където съм плакъл. Това е мястото, където  съм кървял. То заема специално място в сърцето ми. Хората там са виждали исраствам. Понякога се чувствам сякаш съм на сина им. Тяхната страст може да бъде непоносима. Но това ме кара да искам да им дадем надежда, когато мога. Искам да ги вдъхновява, когато мога. Моята връзка с Североизточн Охайо е по-голяма, отколкото баскетбола. Не осъзнавахтова преди четири години. Но сега да.

Помниш ли, когато аз седях там в Boys & Girls Club през 2010 г.? Мислех си, Това е наистина труден момент. Мога да го почувствам. Оставях нещо,за което съм прекарал дълго време в създаване. Ако аз трябваше да го направя всичко отново, бих очевидно направил нещата по различен начин, но аз все още щях да си тръгна. Маями, за мен, е почти като колеж за други деца. Тези последните четири години, допринесоха за израстването ми в който съм сега. Аз станах по-добър играч и по-добър човек. Аз научих от франчайза, което било там, където  аз исках да отида. Винаги ще мисля за Маями като вторият ми дом. Без опита ми от там, нямаше да съм в състояние да направи това, което правя днес.

Отидох до Маями, заради на D-Wade и CB. Направихме жертви, за да се запази UD. Обичах и се преврнах в голям брат за Рио. Вярвах, че можем да направим нещо вълшебно, ако ние дойдем заедно. И това е точно това, което сме направили! Най-трудното нещо да напуснеш  това, което аз построих с тези момчета. Аз съм говорил с някои от тях и ще говоря с другите. Нищо няма да се промени това, което сме постигнали. Ние сме братя за цял живот. Аз също искам да благодаря на Micky Arison и Пат Райли, че ми даде невероятни четири години.

Правя това есе, защото искам възможност да се обяснявам  без прекъсване. Аз не искам някого да си мисли: Той и Erik Спулстра не се разбират. … Той и Riles не се разбират. … The Heat не може да заложи на правилния екип заедно. Това абсолютно не е вярно.

Аз не съм като на пресконференция или парти. След това,  е време да се заемем с работата.

Когато напуснах Cleveland, аз бях на мисия. Търсех спечелване на първенства, и ние спечелихме две. Но Маями вече знаеше това чувство. Нашият град не е имал това чувство по-дълго, дълго, дълго време. Моята цел е все още да спечели възможно най-много титли, колкото е възможно, няма съмнение. Но това, което е най-важно за мен е привеждане един трофей обратно в Североизточна Охайо.

Винаги съм вярвал, че ще се върна в Кливланд и да завърша кариерата си там. Аз просто не знам кога. След  края сезон, да бъда свободен агент дори не съм си и помислял. Но аз имам две момчета и жена ми, Савана, е бременна с момиче. Започнах да мисля за това, което би искал да се повиши семейството си в родния ми град. Погледнах към други отбори, но аз няма да напусне Маями за никъде освен Кливланд. Колкото повече времето минаваше, толкова повече се чувствах добре. Това е, което ме прави щастлив.

За да направя този ход имах нужда от подкрепата на съпругата ми и на майка ми, за която може да бъде много трудно. Писмото от Дан Гилбърт, на освирквания на феновете Кливланд, потници са изгорени – виждам всичко, което беше трудно за тях. Моите емоции са по-смесени. Беше лесно да се каже: „Добре, аз не искам да се справят с тези хора все пак.“ Но тогава мислих за другата страна. Ами ако аз бях дете, което погледна нагоре към един спортист, атлет и че ме накара да искам да направя по-добре в собствения си живот, а след това той си тръгна? Как бих могъл да реагирам? Срещал съм се с Дан, лице-в-лице, мъж с мъж. Ние се разбрахме. Всеки прави грешки. Аз съм правил грешки също. Кой съм аз, че да  злобея?

Аз не обещавам титла. Знам колко трудно е да се достави. Ние не сме готови още сега. Няма начин. Разбира се, аз искам да спечеля следващата година, но аз съм реалист. Това ще бъде дълъг процес, много по-дълго, отколкото е било през 2010 година. Търпението ми ще се изследва. Знам това. Отивам в ситуация с един млад отбор и нов треньор. Аз ще бъда старата главата. Но аз съм за тръпката на пораждане на група заедно и помагайки им да достигне място,което те не знаят, че могат да отидат. Аз се виждам като ментор, сега и аз съм развълнуван да доведа някои от тези талантливи млади момчета. Мисля, че мога да помогна Кайри Ървинг се превърне в един от най-добрите в бранша момента в нашата лига. Мисля, че може да помогне издигнем Тристан Томпсън и Дион . И аз не мога да дочакам да се събера с Андерсън Варежао, един от любимите ми съотборници.

Но това не е за отбора или организацията. Чувствам призванието ми тук е над играта баскетбол. Имам отговорност на лидер, в повече от едино нещо, и аз приемам това много сериозно. Моето присъствие може да направи разликата в Маями, но аз мисля, че това може да означава повече от къде съм. Искам децата в Североизточна Охайо, като стотиците Akron третокласници коиъо аз спонсорирам чрез моята фондация, за да осъзнаят, че няма по-добро място да растат. Може би някои от тях ще се върне у дома след колежа и да създадат семейство или стартиране на бизнес. Това ще ме накара да се усмихна. Нашата общност, която се е борила толкова много, се нуждае от цялият талант той може да получи.

В североизточната част на щата Охайо, не се дава нищо. Всичко се отработва. Вие работите за това, което имате.

Аз съм готов да приема предизвикателството. Прибирам се вкъщи.