Българи от цяла Америка уважиха Освободителя

В горещия съботен юнски ден на малкото градче в щата Ohio, New Lexington по улиците му се чуваше българска реч. Много българи бяха дошли тук от различни щати и съседни градове. Имаше българи от Синсинати, от Калъмбъс, от Питсбърг, от Ню Джърси. Най-голямо бе присъствието на българите от Чикаго. Българската телевизия със сериозен екип в лицето на Елена Хотинова, представители на българската православна църква от Чикаго “ Св. Иван Рилски“, генералният консул Симеон Стоилов и специално долетелият от България президент на фондация „Ние българите по света“, Михаил Томов, който носеше готовият проект за бюст паметник на Макгахан, изготвен по поръчка на фондацията.

Тук беше и Диляна Иванова, представител на Американски научен център и на виртуалния музей в Чикаго. Макар и все още не в ред с оперирания си крак, бе пропътувал голямото разстояние от Чикаго до Ню Лексингтън и Радослав Богоев със съпругата си. Това е родното място на Макгахан. Тук всяка година на неговия рожден ден се провежда МАКГАХАН АМЕРИКАНО-БЪЛГАРСКИ ФЕСТИВАЛ. Жителите на малкия Ню Лексингтън се гордеят със своя съгражданин. Най-вече с това, което е направил за България.

Името му се свързва с най-тежкото минало на Родината ни. Като журналист на британския вестник „Ню Гардиън“ през 1876 г., той получава задача да отрази потушаването на Априлското въстание в България. След като посещава Пловдив, Пещера, Панагюрище, Копривщица, той отива и в Батак. Навсякъде се вижда жестока картина. Но това, което вижда в Батак го кара да онемее. Макар и трудно за описване, той не спестява нищо от видяното и го описва така, както го е видял. Дори установява точния брой на избитите българи, опожарени селища, църкви и манастири. Европа е потресена от жестокостта на турците. Като резултат от неговите разкрития се свиква така наречената „Посланическа конференция“, която се осъществява в Цариград. Според направената там декларация, Султанатът на Османската империя дава автономия на българите в рамките на техните етнически граници. Това е територия, която по-късно става известна като „Санстефанска България“.

Макгахан е роден на 12 юни 1844 година във фермата „Гълъбов хребет“, в близост до град Ню Лексингтън. щата Охайо, САЩ. През 1868 година Макгахан пристига в Европа и се установява в Брюксел. След години се среща с руската аристократка Варвара Елагина и през 1873 година се женят. Точно от нея той приема журналистиката и се впуска по пътищата на Руско-турската война. Неговото достоверно отразяване рисува картината на войната. Става специален военен кореспондент на „Дейли Нюз“ – Великобритания. Изминава с армията целия път на войната.

Почти в края на войната, когато помага на ранен свой приятел, той се разболява от тиф и умира на 9-ти юни 1878 г., три дни преди да навърши 34 години. Погребан е в Цариград, в гръцкото гробище, в присъствието на военни дипломати, кореспонденти и генерал-лейтенант Скобелев. Пет години по-късно, по нареждане на генерал Филип Шеридан, военен министър по това време, е качен на военния кораб „Паутхатън“ и тленните му останки са откаранаи в САЩ. Погребан е в родния му град Ню Лексингтън. През 1978 г. България подарява един бюст-паметник за гроба му. Същото копие на паметника е поставено и в Батак. На паметника е изписано: „Макгахан, освободител на България“.

България тачи паметта на Макгахан заради ролята му в извоюването на българската независимост. На негово име са наречени улици в София, Панагюрище, Варна и други български градове. Българската общност в Чикаго, заедно с фондация „Ние българите по света“, ще издигне бюст-паметник на Макгахан.
Фестивалът в родното градче на Макгахан се провежда от 1978 година. В градската библиотека има специален етаж с уредени експонати за него. Зад остъклените витрини могат да се видят много дарения от България – като старинна бъклица, множество сувенири, български книги, снимки на български градове.