Даниела Йорданова-Балова: "Беше въпрос на време да се случи "Дивоушън Къп"

Представяме ви Даниела Йорданова-Балова, родена и израснала в град Кюстендил. Като малка започва да тренира художествена гимнастика в СК „Велбъжд“, при първата й треньорка г-жа Теодора Василева, а след това попада в групата на г-жа Антоанета Апостолова. Още от дете си се представя в ролята на треньор. Логично, пътят на живота я отвежда в треньорския факултет на НСА „Васил Левски“. Там тя среща съпруга си Цветан Балов, който е син на световния шампион и сребърен медалист от Олимпиада по класическа борба Стоян Балов. Цветан също е дългогодишен състезател по класическа борба.

Олимпиецът Стоян Балов с внуците си Стивън и Никол

От дълги години, двамата живеят в столицата на Великобритания – Лондон. Имат две прекрасни деца – Стивън и Никол. Преди няколко години, Даниела решава да отвори собствен клуб по худ. г-ка – „Дивоушън“. Заедно със съпруга си Цветан си оказват взаймна морална и материална подкрепа. Като собственик и главен треньор на клуба, Даниела е изключително целеустремена и трудолюбива. За кратко време успява да напълни залата с деца, а успехите не закъсняват. От няколко години, нейните възпитанички жънат медали на всяко състезание. Благодарение на спортното си образование и работата си в подготовката на олимпийските игри в Лондон през 2012 г., Даниела решава, че вече е назрял моментът и заедно със свои съмишленици организират и провеждат първия международен турнир по худ. г-ка „Дивоушън Къп“. Г-жа Балова беше любезна да ни разкаже повече подробности за първия международен турнир по художествена г-ка, носещ името на клуба – организатор „Дивоушън“.

Семейство Даниела, Цветан, Никол и Стивън Балови

– Здравейте, г-жо Балова! Поздравления за организацията и провеждането на първия международен турнир по худ. г-ка „Devotion Cup“! Какви са отзивите от всичко, което се случи в края на 2018г.?

– Здравейте от Лондон. Вече два месеца получаваме страхотни коментари и много позитиви за турнира. Идеята за организирането на състезание от международно ниво беше в Англия да дойдат едни от най-силните отбори в света, които да са пример и вдъхновение за нашите малки грации. Определено се получи това, което искахме. Децата сега са още по-мотивирани да тренират по-усърдно и да станат едни от най-добрите в света.

– Колко на брой клубове и деца дойдоха на “Дивоушън Къп”?

– В първото издание на „Devotion Cup“ имаше 265 участници, от 22 клуба, което е рекорд за подобен турнир, организиран в Кралството. Имахме състезателки от седем страни – Англия, България, Германия, Естония, Литва, Хърватска и Франция.

– Как подбрахте съдиите за състезанието?

– Регламентът изисква всеки клуб да предостави минимум 1 съдия, за да участва. Ние сме изключително горди, че събрахме две бригади от по 10 съдии на много високо ниво. Начело беше моя дългогодишна приятелка, съотборничка и съгражданка Евелина Миленкова. Тя е съдия национално ниво в България и треньор на „София Спорт“. Имахме и пет съдии с най-висок международен ранг (Brevet), което наистина вдигна нивото на състезнието.

Съдиите на турнира

– Присъстваха ли големи имена на турнира?

– Да! В залата, в качеството си вече на ръководители и треньори на техните клубове, бяха световната шампионка с ансамбъла на България – Катрин Велкова, световната и европейска шампионка -Мария Столбова, европейската шампионка в индивидуалната надпревара – Кристина Шикерова и европейската шампионка с ансамбъл девойки – Светла Кънчева. Имаме честта отскоро г-жа Кънчева да е треньор и в нашия клуб. Всички те, заедно с главната ни съдиика – г-жа Миленкова, наградиха медалистките в двата състезателни дни.

– Кога и как ви хрумна идеята за създаването на турнира?

– Идеята може би съществува, още преди да създадем клуба по художествена гимнастика “Devotion”. Винаги, когато сме ходили на турнири с децата, сме се впечатлявали от добре организирани състезания и си записвахме идеи, които сега доразвихме в „Дивоушън Къп“. Преди шест години, когато участвах активно в организацията на Олимпийските игри в Лондон, проследих с голям интерес всичките етапи от подготовката на залите за загрявка и за игра. Също като член на техническия комитет на Лондон, помагам с организацията на нашето регионално състезние „London Championship“, в което взимат участие голям брой гимнастички от всички клубове в Лондон. Така че беше просто въпрос на време да се случи „Дивоушън Къп“.

– Какви трудности срещнахте в организирането на такъв голям международен форум?

– Едно от големите препядствия бе намирането на зала, която да отговаря на изискването за провеждане на турнир от такъв ранг. Бяхме затруднени допълнително и от липсата на спонсори. Търсехме цена, която можем да си позволим. В крайна сметка решихме състезанието да се проведе в нашия спортен център, в закритата зала по лека атлетика. Постарахме се да декорираме залата с балони и банери, и да я превърнем в едно комфортно място за гимнастички, съдии и зрители. Единственият минус беше таванът, който не е от най-високите и бе пречка за някои от девойките и жените при изхвърлянето на техните уреди.

Родителите доброволци на турнира:
Оксана, Анджела, Лина, Инета, Ели, Юргита, Людмила, Венци (Дядо Коледа),

Жанас, Жоро, Ани, Ралука, Севи, Илким, Руми, Здравка и Ицо

Деца: Джорджи, Стиви и Никол

– Имаше ли хора, които ви помогнаха в подготовката и провеждането на състезанието?

– Да разбира се! За моя радост списъкът е дълъг. В организацията на състезнието, както и по време на провеждането му, активно се включиха някои от родителите на децата от нашия клуб, на които съм безкрайно благодарна. Те наистина успяха да бъдат като едно задружно семейство, което винаги съм искала нашият клуб да бъде. Самите гимнастички също помагаха много и в очите им четях колко щастливи са от това да бъдат домакини на турнира. Моите пет прекрасни колежки, които работят като треньорки в „Devotion“, се включиха активно в посрещането на делегациите, подготовката на залата, декорирането, както и по време на самото състезание. Роксана бе водеща на микрофона. Йева и Сандра бяха съдии, а Рени и Светла бяха до гимнастичките ни, те ги разгряваха и извеждаха да играят. Чувствам се благословена, че имам честта да работя с такива професионалисти и бих искала да им кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ! На последно място, но не и по важност, искам да споделя, че съпругът ми Цветан беше опората през цялото време. Той е главният виновник да работя в собствен клуб, както и да се проведе междунардният турнир. Благодаря му, че винаги е вярвал в мен и ме е подкрепял във всяко мое начинание, дори в повечето случаи е бил инициатор на всички мои амбиции и мечти. Няколко дни преди състезанието, от България пристигна и моята майка, която се ангажира да ни помага с децата и домакинството. Аз отговарях за подготовката на турнира. Комуникирах с клубовете, чрез имейли и разговори по телефона, приемах заявки за участие, помагах за вадене на визи, поръчах наградите и подаръците, намерих DJ, осигурих декорацията, логистика на делегациите и др. Всеки ден работехме с Алексей, нашият IT специалист. Той отговаряше за технологиите, оценките, класирането, програмата и стартовите списъци. През по-голямата част от времето, вършехме тези неща късно вечер, когато децата заспиваха, но си заслужаваше усилията.

– Как се представиха възпитаничките на клуб „Devotion“?

– Може би заради това, че бяха пред своя публика или пък затова, че се състезаваха с деца от чужбина на много високо ниво, не успяха да се представят по най-добрия начин. Няколко от тях допуснаха грешки, но все пак бяхме в началото на новия сезон. За децата, „Дивоушън Къп“ беше добра подготовка преди най-важното им състезание за края на 2018 година – британският шампионат на отделните уреди. Там успяхме да се представим много добре и завоювахме пет медала.

От ляво на дясно:
Главният съдия – Евелина Миленкова, медалистки от „Devotion Cup“ Валери Круп, Лера Велико , Даша Велико,

Анна Никол Костова, Зара Велякова, Естел Янова, Адая Панева,

Даниела Йорданова – гл. организатор, Роксана Боуб – треньор и водещ на състезанието.

– Какви са бъдещите ви планове за турнира, може ли той да стане традиционен?

– Ако ме бяхте попитали една седмица преди него, щях да се замисля и може би щях да кажа не. Но когато се прибрахме вкъщи, започнахме да връщаме лентата назад и осмислихме всичко, което преживяхме през тези дни и повярвахме, че „Devotion Cup“ ще стане традиция и ще има ежегодно издание. Заедно с моя екип веднага започнахме да анализираме и да правим изводи какво се получи добре и какво трябва да се подобри за второто издание. Седмица след турнира, няколко клуба се свързаха с нас, за да заявят участие за 2019 година. Интересното беше, че единият клуб е от Китай. Може би са гледали снимки на фейсбук и инстаграм или пък са чули от някъде, но определено подобни заявки ни радват и ни окуражават да направим още по-добро състезание през настоящата 2019 г. За второто издание на „Дивоушън Къп“, задължително ще осигурим по-висока зала, която да отговаря на състезание от висок ранг. Също, от сега започваме да търсим спонсори, за да може да направим организацията на много високо ниво. Само да сме здрави всички, състезание ще има.

– Бихте ли поканили на турнира и клубa по художествена г-ка „Норт Шор“ в Чикаго?

– Да, разбира се. Чували сме, че е един от най-добрите клубове в САЩ. Знаем, че там работят две български треньорки Дани Такова и Ангелина Йовчева. Чрез това интервю, използвам възможността да ги поканим, за нас ще бъде чест да участват в „Дивоушън къп”“2019.

Галерия снимки:

Победителите в категория Б девойки многобой: 1-во място Елена Гигова „ЦСКА“ България,

2-ро място Йева Бразилите -„Стартас“ Литва, 3-то място Милана Хазар – „Дивоушън“ Англия

Най-вляво: Треньорът на шампиона – Вивиян Делийска, получи специална награда от главния съдия г-жа Миленкова и организатора на турнира г-жа Балова

Част от най-добрите участници при жени и девойки А и Б категория

Гимнастички от клуб „Devotion“

Две гимнастички близначки от клуб „Дивоушън“ Аля и Кайра (в средата) с две участнички от Литва

Две от най-малките шампиони в категория C, 2013 – 5-годишните Александра Никова и Анджелина Баева
Купите и медалите, изработени специално за състезанието

Мелиса Тома – Мис „Дивоушън Къп“ – настоящ шампион на Англия на въже и без уред

Двама от помощниците на състезанието: Лина и Венци, заедно със спонсора на турнира – Цветан Балов
Лука Сапозниковайте от клуб „Дивоушън“ – победител на лента в категория 2007 А