Атанас Аршинков: „Несигурността в българският футбол ме докара в САЩ“

Атанас Аршинков с екипа на „Миньор“ Чикаго
Атанас Аршинков е на 26 г. от  Благоевград. Средното си образование завършва в езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“, след което продължава вишето си образование в Югозападния Университет „Неофит Рилски“. Там завършва бакалавърска степен със специалност Счетоводство и специалност Международни отношения. В момента завършва магистърска степен „Финанси“. Започва да се занимава с футбол на позицията вратар на десетгодишна възраст в подготвителните групи на треньора Васил Петров. След това е приет в спортния интернат в школата на „Пирин“ Благоевград, където възпитаниците на треньора Станке Михайлов печелят златните медали на Републиканското първенство за юноши до 14 години. На 16-годишна възраст започва тренировки с мъжкия отбор на „Пирин“ Благоевград. На 17 години прави своя дебют във „В“ група на българския футбол с изхвърления от елита отбор на „Пирин“. За половин сезон е привлечен в отбора на „Локомотив“ Пловдив, но след контузия се връща отново в родния си клуб. След това преминава в отбора на „Банско“ в „Б“ група, където записват достойно представяне, като през целия си престой там отборът се движи в челните позиции на таблицата. 2011 г. избира да се върне отново в „Пирин“ Благоевград, където прави дебюта си в „А“ група, като този път се състезават в елита на българското първенство. Отборът успява да достигне до полуфинал за купата на България, но отпада с дузпи от ПФК „Славия“ София. Поради финансови причини отборът фалира и той е привлечен да играе в Монтана за година и половина, заедно с няколко съотборници от „Пирин“ Благоевград. След това продължава футболната си кариера в „Пирин“ Разлог. Действителността на футбола във втория ешелон на българското първенство го кара да търси своя късмет зад океана. През първия си престой в Америка изкарва успешни проби в отбора на Индианаполис, но проблем с работната виза не позволява понататъшното му развитие там. През януари 2014 г. пристига отново в Америка с покана за проби от професионалния отбор „Сакраменто Републик“ в Сакраменто, Калифорния. За кратък период преминава проби през отборите на Ричмонд и Минеаполис, където отново проблем се оказва работната му виза. В момента поддържа форма с „Миньор“ Чикаго, очаквайки отговор от няколко отбора.

Атанас Аршинков с отбора на „Миньор“ Чикаго

– Наско, какво те води в Америка, знам, че си тук от скоро?
– Последният сезон в България играх в „Б“ група и реших да пробвам късмета си тук. За първи път дойдох миналата година със студентска бригада, тъй като бях студент и започнах да търся отбори, ходих и на проби. Тогава ходих в Индианаполис в Инди Илевън. Те са нов отбор. Преди две години са създали своята професионална дивизия. Поканиха ме на проби и ме одобриха, но след като им обясних моята ситуация със студентската виза, се оказа проблем за тях и така нещата не се случиха. Затова реших отново да пробвам късмета си в други отбори, тъй като лятото не беше времето за пробни периоди, а зимата започва първенството и има проби.

– Какво те накара да потърсиш отбор именно тук в Америка?
– Несигурността в българския футбол. Има четири, пет отбора в България, където се играе едно добро ниво с доста добро заплащане, но там също е и доста трудно, за да пробие един състезател, тъй като нивото е много високо.

– Ти каза за Инди Илевън, а в кои други отбори мина на проби сега при второто ти идване?
– Втория път пристигнах чрез покана от отбор в Калифорния – „Сакраменто“. Отидох на броби за два дни, но се оказа, че имат около дванайсет вратаря и около сто полеви играчи, което прави невъзможно за два дни да изберат подходящи състезатели и според мен всичко това беше една реклама за отбора, тъй като той е нов и се сформира тази година. След това отидох във Вирджиния, в Ричмънд, също така по покана на помощник треньора там, но се оказа, че и там е проблем работната виза, тъй като аз съм с туристическа, специална виза с покана за футболни проби.

– Колко чужденци могат да играят в един отбор?
– Има ограничен брой международни места във всеки един отбор, до седем чужденци. Това се отнася за всички, дори и за канадците, които имат желания да играят в Америка. А тук от чужденците се търсят предимно от Южна Америка и предимно национали.

– Ако би могъл да избираш, в кой щат би отишъл да играеш?
– Със сигурност няма да е в северните щати, тъй като тук климатът е доста суров и зимата е много студена. Може би в южните щати, Калифорния, Северна Каролина.

Атанас Аршинков с екипа на „Пирин“ в „А“ – група
– Според теб има ли разлика между американския и европейския футбол?
– Тук ме учуди най много, че се създават дивизии, без да има едно постепенно изграждане на отборите, а всичко започва от едно ниво и там си остава. За мен това не е нормално, тъй като в спорта трябва да има конкуренция, надмощие. Не може всички да са равнопоставени и да си играят за самата реклама на определения град. Аз това не го разбирам като идея за футбола тук в Америка. От мачовете, които проследих забелязвам, че има промяна в начина на игра в американския футбол. Може би това се дължи на вълната от европейски треньори, които в момента водят няколко отбора, като пример е сегашният наставник на националния отбор по футбол в Америка – Юрген Клинсман. Все още се наблюдава физическият компонент в играта на отборите, но силно се развиват техническите и тактическите.

– На колко години направи дебюта си в „А“ група?
– На 23 г. с отбора на Пирин Благоевград.

– Какво обичаш да правиш извън футбола?
– Преди няколко години със семейството ми създадохме бизнес. Поддържаме два тенискорта с червена настилка в с. Покровник, близо до Благоевград, където в момента живея. Тази настилка предразполага игра за любителите, тъй като топката е по-бавна и няма толкова контузии. Когато не съм на футболни тренировки, прекарвам по-голямата част от времето си на кортовете.

– Можеш ли да ни кажеш какво е нивото на Миньор Чикаго, където играеш в момента?
– Първо, всичко това, което се прави с Миньор Чикаго, е похвално. Опитват се със всички сили и средства да поддържат един изцяло български отбор на доста добро ниво. Момчетата са сплотени, имат невероятен колектив и много се стараят. В момента играят в зала, което е малко нетипично за тях и затова са тези неуспехи, но предполагам с време, търпение и още тренировки ще постигнат добри резултати и в зала, тъй като навън вече са шампиони.

– Какви впечатления имаш от българите тук в САЩ?
– Тук животът е много забързан и времето минава бързо. Хората нямат много време за социално общуване. Но въпреки това си помагат много, гостоприемни са и най-важното – не са забравили родината си. Имах честта и щастието да се запозная с легендарния наш вратар и бронзов медалист от световното 94-та година – Димитър Попов. Както и да науча, че много бивши изявени спортисти успяват тук в Америка.

– Какво ще пожелаеш на читателите на вестник „България“?
– Много здраве, щастие и най-вече късмет . Защото на „Титаник“ е имало много богати и щастливи, но не са имали късмет. Това често го повтаряше моят бивш треньор Войн Войнов. И да не забравят България.