Борец патентова в САЩ и Европа „българската торба“

Вицесветовният шампион от Тампере ’94  – Иван Раднев живее в Америка, но измисля и прави спортни уреди в Твърдица.

С произведени в Твърдица “чучела” за тренировки на борците били снабдени всички зали на олимпийските игри в Лондон през 2012-а.

По заявка на олимпийския комитет в българския град произвели над 140 бройки. Разработката е на някогашния състезател по класическа борба в категория 62 кг на “Берое”, ЦСКА и “Славия – Литекс” Иван Раднев. Той е от Гурково, но от 17 г. живее и работи в САЩ.

С тези борцови чучела се тренират хвърлянията, поясни 45-годишният Раднев, който често се връща в България.

Тях, разбира се, не съм ги измислил аз, но през времето, докато бях треньор по борба в Америка, а и сега непрекъснато съм мислил как да ги усъвършенствам – да бъдат и по-удобни, и по-ефективни за тренировките.

Първо ги тествах, докато тренирах деца. За изявени спортисти пък се знае, че чучелото трябва да тежи на половината от теглото на бореца, но имаше какво да се променя в дизайна – в пропорциите на тялото на чучелото, в дължината и дебелината на ръцете му.

Освен това то трябва да се изработи от материал, който да издържа на напрежението, а вътре не се слага пясък например, а нарязани текстилни материали, които не го правят много твърдо и опасно за здравето на спортиста.

Тези за Лондон бяха стандартни – от кожа, но имаме и винилови. Стандартните са с крака, за да наподобяват човешкото тяло, но могат да бъдат с формата на кокал, а могат и да са без крака, а с ластици, за да се правят други упражнения с тях”, разкрива част от търсенията си през годините Раднев.

У нас той достига до отмененото вече звание “заслужил майстор на спорта”, спечелено с 6-ото му място за България от световното първенство по класическа борба във Варна през 1991 г.

Три години по-късно завършва втори на световното в Тампере, Финландия – въпреки травма в коляното е 5-и на олимпийските игри в Атланта през 1996 г.

След това заминава за САЩ по покана на местен състезател и остава да работи и живее там по “дългия и трънлив път”, както той самият казва.

Най-напред е инструктор и помощник-треньор по класическа борба в олимпийския център в “Колорадо Спрингс”.

“Там бях нещо като играещ треньор – хем ме използваха като спаринг на тепиха, хем като инструктор. Това ми хареса и ме запали по треньорската професия, а успехите на мои състезатели ме мотивираха да продължа.

А и с напредване на годините трябваше да се замисля за бъдещето си. По едно време исках да се върна и да се боря за България, но времената у нас бяха несигурни, а и травмата ми на коляното стана хронична, трябваше да се боря с шина, натрупах и килограми”, припомня Иван Раднев.

Заради всичко това България губи един от националните си състезатели в борбата, но САЩ печелят един добър треньор, а световният спорт – изобретател, който с идеите си за нови уреди за тренировки улеснява подготовката на професионалисти и любители в борцови и фитнес зали.

“В САЩ завърших треньорска школа, пътувах много, за да правя демонстрации, създавах връзки. Работих като треньор с кадети в луксозен борцов клуб в Солт Лейк Сити. После ме одобриха за старши треньор по класическа борба в олимпийския образователен център на щата Мичиган. Бях в треньорския щаб на националния отбор по борба на САЩ, когато за първи път в своята история той зае първото място при класиците отборно на световното в Баку, Азербайджан, през 2007 г.

На олимпиадата в Пекин през 2008 г. имах мой състезател – бронзов медалист. Сега съм президент на борцов клуб в Бойси, щата Айдахо, където живея със съпругата и трите си деца.

И през цялото това време съм се опитвал да подобрявам методите си на тренировки, да влагам нещо ново в системата. Още повече че бях сам – трябваше да се доказвам в една чужда страна, а и сигурно съм бил по-находчив и изобретателен от другите треньори.

Докато бях състезател, ми беше лесно – трябваше да правя това, което ми каже треньорът, макар и тогава често да съм се питал защо например едно упражнение го правим по този, а не по друг начин, но не съм налагал мнението си.

Иван Раднев

Вече като треньор винаги съм се опитвал да се поставям на мястото на състезателите, винаги съм се отнасял към борците като към хора, а не като към роботи.

В процеса на работа започнах да създавам своите уреди, които не са плод на случайно хрумване, а резултат от цял процес”, разказва Иван.

Сега, когато вече не е пряко ангажиран с националните състезатели на САЩ, той има повече време за това си занимание, а и възможност да изпита всичко първо в своята борцова зала.

Най-известен от неговите уреди за тренировки е “българската торба”, с каквото име уредът е патентован на територията на САЩ и на ЕС през 2005 г.

“Идеята ми дойде от начина, по който овчарите носят на врата си агнетата по Гергьовден. Хващат ги за краката и ги премятат през главата. Идеята ми тук бе да създам безопасен уред, с който да се тренират различни движения в борбата, при което се включва участието на повече мускулни групи, когато се тренират и захвати.

Другата цел беше с уреда да тренират едновременно група хора. Затова той стана много подходящ за фитнес – държи се на раменете, но с него се правят упражнения за кръста и за краката. Според предназназначението му той може да тежи от 5 до 38 кг.

Няколко години го променях, докато стигна сегашния му вид. Първият модел е от кожа, вътре има пълнеж, който не причинява болка – комбинация от пясък, метални дробинки, текстилни материали.

Друг контейнер вътре позволява този пълнеж да се балансира много добре и да се разпръсне равномерно, като в същото време го застопорява и не му позволява да се мести при движенията с “торбата”, допълва разказа си бившият борец.

Първоначално намерението на Иван Раднев било да тренира с “българската торба” само високоразрядни спортисти, но неочаквано и за самия него интересът към уреда се оказал много голям.

Голям, защото бързо открили, че “торбата” е подходяща за фитнес, за хората, които тренират не за спортни успехи, а за здраве и за тонус.

Производството, както и на “чучелата”, организирали в Твърдица, като с него се заели Стефан, братът на Иван, и снаха му Вергиния. Оттам те поемат към залите в цял свят. У нас го използвали за тренировките си както ММА бойци, така и гардовете от НСО.

“Имам разработени общо 5 системи за тренировки, включително и гладиаторска стена – за разлика от шведската към нея могат да се добавят много и различни аксесоари, и тренажор за тренировка с ластици с висока интензивност, който може да се побере в една торба и да се тренира с тях даже и вкъщи”, обобщава Иванов.

Източник:„24 часа“