Миролюба Бенатова: "Журналистиката е моя мечта, от преди да мога да я назова"

Миролюба Бенатова е родена е на 2 август 1975 година в град София. Започва работа като журналист на 18-годишна възраст. Първите 7 години работи за вестник „168 часа“. От 2000 година е репортер на bTV, в предаването bTV новините. Има над 50 филма и разследвания, излъчени в БТВ Репортерите. През 2010 – е избрана за Репортер на десетилетието на bTV. През 2013 г. напуска bTV и стартира рубрика „Миролюба Бенатова представя“ с продуценти Телеман и Нова ТВ.
Тя има над десет професионални награди. Сред тях са двете първи от телевизионния фестивал „Сребърен сателит“, „Черноризец Храбър“ 2005-а в раздел „Разследване“ в електронна медия и поощрителното отличие за документалния филм „Трафик на бъбреци“, дадено от Международния консорциум на разследващите журналисти, базиран в САЩ. Получава и награда „Гражданска позиция“ за 2006 година — за отразяването на процеса срещу българските медици в Либия.
Миролюба Бенатова е журналистката, която много отхвърлят, но и много обичат. Тази, която не я страх да се изправи срещу истината, такава каквато е, и да я покаже на всички. Харесвана или не, това е тя, човек с главно Ч, заради всичко, което прави и не спира да продължава. И тук, в това интервю, тя е отново себе си, истинска и открита, пред всички нас…

Миролюба пилотира двуместен самолет

– Здравей, Миролюба. В момента си в Америка, как ти се отразява престоят тук?

– Вдъхновяващо.

– Имаш рядко срещано име и фамилия. Разкажи ни от къде идват …

– Майка ми се е спряла на Миролюба, за да е различно, да носи послание и да е с буквата „М” – на баба ми Мария. Фамилията ми е еврейска. Родът на дядо ми по бащина линия са испански евреи.

– Какво детство си имала?

– Нормално, стандартно детство от соц-а. Играехме зад блока, карахме „Балканчета”, скачахме на ластик. Моите родители нямаха връзки и долари, така че аз гледах „Кореком”-а от външната страна. Тогава, през 80-те, децата на международните шофьори имаха най-много от всички. Като гледам, след срещите си тук, и сега децата на мъжете в транспортния бизнес имат най-много материални неща.

Миролюба в народна носия, втората от дясно на ляво

– Какво те подтикна на 18-годишна възраст да започнеш с журналистиката и защо избра да следваш Социална педагогика?

– Журналистиката е моя мечта, от преди да мога да я назова. Още като дете съм си играла на репортерство пред телевизора. За кратко исках да се занимавам с право, но прецених, че журналистиката дава повече свобода да показваш нещата, такива каквито са. Социална педагогика записах, след като вече работех. Беше задочно, за да не ми пречи на работата.

– Изреди някои от любимите си книги?

– „Тютюн” на Димитър Димов, „Изворът” на Айн Ранд, „Мост през вечтостта” на Ричард Бах.

– Постигнала си наистина много в журналистиката. Каква е цената, която плащаш за своите успехи?

– Никога не съм се стремила към успех. Искала съм да си върша работата добре, така че аз да си я харесвам. Изградила съм се като личност покрай репортерството, опознала съм живота и човешките реакции в различни ситуации. Професията ми дава, може би, по-добра подготовка за реалността. С всичко това идва само един минус – няма място за много илюзии.

– Всеки човек има трудни моменти в живота си, а твоята професия никак не е лека. От къде черпиш сили, за да се изправиш след тях?

– От любовта и истински близките ми хора, които ме приемат, разбират и обичат, такава каквато съм.

– Ако можеше да върнеш времето назад, какво щеше да промениш?

– Нищо.

– Как ще обясниш на непушачите, защо заставаш на страната на пушачите?

– Аз съм пушач. Но и да не съм, смятам, че след като производството и търговията с цигари са разрешени, лицемерно и несправедливо е упортребата да бъде забранена. Забраните стимулират контрабандата, вдигат цените и индиректно насърчават консумацията на други стимуланти.

– Кои качества харесваш в себе си и кои не?

– Искрена и директна съм. Това не винаги е плюс. Не харесвам, когато стана припряна.

– С какви хора обичаш да общуваш и работиш?

– С хора, които имат близко до моето усещане за света. Винаги ценя чувството за хумор и бързата мисъл.

– Много хора ти се възхищават. Интересно е, ти самата на какво се възхищаваш?

– На истински добрите хора, които са малко.

– За какво мечтаеш?

– Да не губя смисъла.

– Вярваш ли в Бог? Кажи ни твоето определение за него?

– Вярвам, че в живота няма случайни неща. Усещам, когато Вселената е на моя страна и когато напирам в грешна посока. Господ е онзи вътрешен глас, който безпогрешно ни сочи кое е добро и зло, и който не можем никога да заглушим.

– На кого искаш да благодариш и на кого да се извиниш?

– Преди няколко дни имах няколко минути да си поема въздух преди интервю в Лонг Бийч, Калифорния. Гледах океана и благодарих на Господ, че съм жива и здрава. Да се извиня – на всички, които съм обидила в моментите, в които перфекционизмът ми ме прави груба.

– С какво искаш да те запомнят хората?