Стоян Добрев направи сърбин световен шампион след 33 години!

Стоян Добрев и Давор Щефанек

Стоян Добрев (първия в ляво)

Бившият европейски шампион и помощник треньор на националния отбор по класическа борба Стоян Добрев вече бере плодовете на своя труд в Сръбския национален отбор. На провелото се световно първенство в Узбекистан, след 33 години без златен медал от световно, Стоян Добрев направи сърбин световен шампион при 66-килограмовите. Неговият възпитаник Давор Щефанек победи категорично на финала с 8:3 точки олимпийският и световен шампион от Иран – Омид Норози. В началто Щефанек, беше поставен в партер, но иранецът успя да обърне партера, в този момент сърбинът рискува и го хвърли „боендруг“. След като поведе с 4:1 точки, Щефанек не изпусна преднината до приключване на схватката. Иранецът протестираше в края защо противникът му не е поставен в партер и спря да се бори, нещо рядко виждано по тепиха.

Пресата в Сърбия гръма за дълго чакания успех

Личният треньор на шампиона Стоян Добрев, беше видимо много щастлив от представянето на своя възпитаник. Давор Щефанек е първия шампион от голямо първенство моделиран от Добрев, след като специалистът, беше освободен от поста в националния отбор на България, след олимпиадата в Лондон. Няколко месеца по-късно Добрев замина в посока Белград и стана страши треньор на западните ни съседи. Преди това повече от десет години Стоян Добрев, заедно с Братан Ценов, водеха родните национали, който жънеха успехи на международната сцена. Сравнение с нас българите, сърбите никога не са били достатъчно добри в индивидуалните спортове, но ето, че това е на път да се промени под ръководството на българския специалист.

Давор Щефанек си направи страхотен подарък за рождения ден

Историята помни и други български треньори доказали се в нация без традиции в борбата, като Гюро Гюров, който създаде най-добрият италиански борец за всички времена Виченцо Маенца. В Ташкент имаше и други българи с добро представяне под чужд флаг. В свободния стил състезаващият се за националният отбор на САЩ – Тервел Длагнев спечели бронзов медал в тежка категория победждавайки с 2:1 точки бившият световен шампион Алексей Шемаров.

Тервел Длагнев на почетната стълба (третия от дясно)

 Старши треньорът на националния отбор на Азейбеджан Симеон Щерев, който след Лондон, последва съдбата на Добрев, също направи световен шампион при 61 килограмовите, където европейският шампион Хаджи Алиев спечели златото побеждавайки на финала иранецът Масуд Исмаилпоур. В категория до 97 килограма, друг възпитаник на Щерев, Кетак Газюмов остана със „сребърен“ медал, след загуба от руския властелин в категорията Абдусалам Гадисов.

„Бронзовата“ Тайбе Юсеин (синьо трико)

 Родната борба беше „отсрамена“ от жените в лицето на Тайбе Юсеин, която се окичи с бронз, след като в малкия финал при 60-килограмовите разгроми шведката Мадсон с 6:0. Голямата ни надеждата Станка Златева остана сензационно без медал, след загуба във II кръг от Учирбат (Монголия) с 3:6. Петкратната №1 в света падна инфарктно в последната секунда на двубоя. Представянето под очакванията на нашите класици, провокира протест на старши треньорът на националите Армен Назарян, който се оплака от тенденциозно съдийство срещу България. Нашия щаб пледира за намеса на Цено Ценов, който е член на изпълкома на Обединена световна борба (UWW) и шеф на европейската централа. Повод да избухне недоволството стана 1/8-финалът на световния шампион Иво Ангелов (59 кг), който загуби сензационно от Берге (Норвегия). Българинът водеше с 1:0, но реферите само за една минута му отсъдиха рекордно бързите за цялото първенство две предупреждения за пасивност. Второто автоматически означаваше точка и съответно загуба при 1:1 за национала ни. Според Назарян в поне четири схватки нашите са били ощетени по подобен начин. И понеже едно зло никога не идва само, ветеранът Владислав Методиев (98 кг) се контузи в 1/4-финала с финалиста Хеслер (Германия) и отпадна след две победи на старта. На този световен форум България повтори най-лошото си класиране на световно в новия век – от Дания 2009.

Николай Василев, кореспондент на вестник „България“