Фен на „Миньор“ Перник прави филм за децата в Мозамбик (ВИДЕО)

В навечерието на 20-то юбилейно Световното първенство по футбол в Бразилия, нашият екип иска да хвърли един поглед, не просто върху лъскавото в любимата ни игра, не върху звездите на терена и тези около, искаме да се пречупи през очите на хора обичащи този спорт, но изпитващи неимоверни трудности да го практикуват…

Днес ще ви представим историята за децата в Мозамбик, историята и начина по който доскоро те играеха футбол, нещо което бе променено от малка група хора, един от които е нашият сънародник Андрей Андреев, който от години работи и живее в Ню Йорк, САЩ…

Андрей е от Перник, на 30 години е… Голям почитател е на футбола, винаги е симпатизирал на Миньор, и винаги се е гордял с това. Преди години заминава за САЩ, където първо завършва графичен дизайн, по-късно работи в MTV, преди да стане съосновател на компанията DRESS CODE, с която за кратко време правят име в рекламата. Техни клиенти стават концерни като Бритиш Петролиум (BP), IBM и др.

Обича България, връща се от време на време, като в момента завършва филм за самозапалилият се преди година във Варна Пламен Горанов… Но затова по-късно.

Първо искам да ви разкажа историята за начина по който децата в Мозамбик играели футбол доскоро. Те използвали вместо нормалното кожено кълбо, нещо което си изработвали сами. Изработката на това подобие на топка отнема дълго време и последователност, за да приличат на истински топки. Децата надуват презерватив и го използват като плондир – по този начин топката може да отскача по-добре. След това те намотавали около него найлонови торбички, докато получат правилния размер – това прави топките много по-здрави и ги пази от спукване. Накрая увиват всичко с гумени ленти и така фиксират заедно отделните части. Те толкова изпекли този „занаят”, че направените от тях топки били много здрави и издържали доста игра.

Та да се върнем към историята с нашият сънародник Андрей…

Преди 4 години Андрей и неговият съдружник Дан, с който са собственици на компанията DRESS CODE, се запознават с един младеж на име Итън Кинг. Той е само на 14 години, а през лятото на 2009 г., след като посещава Северен Мозамбик със своя баща, който помагал за ремонт на помпи за водни кладенци в местните села, остава силно впечатлен от начина по който местните деца играят футбол с нещо като подобие на топка. Изважда от багажника на колата своята нормална топка, и започва да играе с местните деца. Остава потресен от уменията им, озадачава се, че много от тези деца никога не са имали възможност да се насладят да играят с нормална топка…

Толкова е впечатлен, че заедно с родителите си основават фондация, която наричат Charity Ball. Тази фондация вече е подарила стотици топки на децата в Африка… Успява да привлече като партньор световни компании за спортни стоки като ADIDAS и др, които също даряват топки.

Тук отново се връщам към нашите герои Андрей и Дан, но към тях ще добавя и още едно главно действащо лице. Той е звезда от световна класа и се казва Невен Суботич. Въпреки, че в началото не мислех да се занимавам със звезди в тази история, неговото присъствие е жизнено важно в тези събития. Звдездата на Борусия (Дортмунд) и националният тим на Сърбия става един от посланиците на идеята на Итън, да се даряват топки…

Та Андрей и Дан получават финансиране от компанията Sappi и правят късометражен филм, който постига невероятен успех по света…. Но нека за това ви разкаже самият Андрей.

-Здравей Андрей. Първо поздрави от България! Ти живееш в Ню Йорк, но поддържаш непрекъсната връзка с родината… Разкажи първо малко за себе си. От къде си? Как се озова в Щатите? Как започна да се занимаваш с правенето на късометражни филми?

-Поздрави от Ню Йорк! Аз съм роден в Перник и eмигрирах в Щатите през 1997 г.. Майка ми спечели «Зелена карта» и ние отидохме в Сиатъл. След като завърших гимназия се преместих в Сан Франциско за да уча графичен дизайн в ССА/California Colege of Arts/. Тогава намерих работа в уеб индустрията, включваща и някои анимации. Това бяха малки неща, като банери направени с Flash, които ми отвориха очите за света на анимацията. След Сан Франциско си намерих работа в MTV и трябваше да отида в Ню Йорк. Работата там ми помогна да изградя добра репутация и след няколко години основахме собствена продуцентска фирма. От 7 години до днес с моя съдружник Дан Ковърт развиваме нашата компания Dress Code – правим главно комерсиални проекти и рекламни клипове, но когато имаме свободно време снимаме кратки документални филми, в които влагаме цялата си страст.

– Имаш ли време за спорт в това твое натоварено ежедневие, и на кой спорт си фен зад океана?

– Да, играя футбол три или четири пъти през седмицата. Играя на закрито през зимата и навън през другото време. Tака ми се събира цяла година да спортувам.

– Разкажи как реши да направиш филм за децата в Мозамбик и за това как играят футбол без истински топки, за фондацията Charity Ball… Как започна всичко?

– Ние кандидатствахме по грантова схема на компанията Sappi (http://www.na.sappi.com/ideasthatmatterNA/) за да направим филм. Те подпомагат американски нестoпански организации и за радост одобриха нашия проект. След като получихме финансиране от тях ние се свързахме с фондацията Charity Ball да работим заедно. Междувремено, те бяха планирали да организират голям футболен турнир в Mозамбик и това беше точното място за нашия филм.

– Как се запозна с Итън Кинг?

– Преди 5 години прочетох за неговата история в един блог за футбол. Наистинa ми хареса какво прави и бях много впечатлен. Итън беше на 12 години и през това време вече бе подарил около 4000 футболни топки по целия свят. След това, през миналата година, моят съдружник Дан кандидатства за грантовете, които предоставят Sappi /Ideas that Matter и беше чудесно да подкрепим тази благотворителна инициатива по мое мнение. Ние знаехме, че искаме да направим филм, но не знаехме как да го финансираме. Споменах за това на Итън по телефона и той предложи решение. След краткия разговор с него и родителите му, беше ясно, че ще да работим заедно.

– Във твоя филм участва футболната звезда на Борусия Дортмунд и сръбският национален отбор Невен Суботич. Как успя да го навиеш да пътува до Мозамбик и да участва във филма?

-Невен се свързал с Итън малко преди да заминем за Мозамбик. Той, както и ние, беше чел за Charity Ball в блога и искал да знае повeче. Невен се заинтересувава как може да подари топки и също да осигури помпи за вода от кладенците. Той поискал да организира това в Мозамбик заедно с местните общини и да предизвика позитивна промяна. Невен, заедно с екипа на Charity Ball успя да направи турнир по футбол с 16 отбора от провинцията. Това никога не бе се случвало в тази част на страната. Ние раздадохме повече от 4000 футболни топки!

– Каква бе реакцията на децата когато заиграха за първи път в живота си с истинска топка?

-Те направо полудяха! На първо място, повечето от тях никога не бяха докосвали или ритaли истинска футболна топка през живота си. За момент, това ги накара да се почувстват като Роналдо или Меси, което беше съвсем реално, не просто като го гледат по телевизията. Беше невероятно. Повечето хора в Мозамбик са много бедни и да имат истинска футболна топка е лукс. Ние дарихме много топки на местните училища с надежда това да вдъхнови повече деца да останат в училище и там да игрят организирано футбол.

– Над какво работиш в момента, кой е най-новият ти проект?

-Току-що приключих поредица рекламни спотове за IBM: https://vimeo.com/93144176 https://vimeo.com/93143615 https://vimeo.com/93142673 и ще преставя на филмов фестивал друг късометражен филм, който е готов: https://vimeo.com/88318922

– Зная, че имаш проект с филм за Пламен Горанов – младежа който се самозапали на 20 февруари 2013 г., във Варна… Докъде стигна с проекта?

-Сега го монтираме и имам вярата да го завършим преди края на годината.

– Имаш ли наблюдения над българският спорт, в частност на футбола в страната ни? Какво е мнението ти за неговото състояние в момента?

-Аз не следя много българския футбол, но съм фен на «Миньор» Перник. Той сега е на ужасно място /В група/, обаче аз съм лоялен привърженик и винаги ще подкрепям този отбор!

– Колко често се връщаш в България? Липсва ли ти…

– Много ми липсва! Приятелите и семейството в Перник, храната /кухнята/ също много ми липсват! Аз желая да се връщам всяка година, но е сложно, защото имаме доста работа…

Бисер Тодоров
Главен фоторедактор

FOOTBALL24.BG.

[embedvideo id=“a64R2E-ZTQE“ website=“youtube“]