Проф. Лозан Митев е роден на 26 март 1959 г. в София, България.
Дейностите, които извършва в работата си, като преподавател по История на телесната култура, са:
– Ръководител на Департамента по спортна история на Националната спортна академия „Васил Левски“ София 
– Директор на Историческия архив на Националната спортна академия „Васил Левски“
– Председател на Общото събрание на Националната спортна академия „Васил Левски“
– Декан на Националната олимпийска академия на България
Проф. Лозан Митев е социално ангажиран като:
– Член на комисията по олимпийско образование и възпитание към БОК
– Председател на Гражданския комитет Западни покрайнини за подкрепа на Българското население в Сърбия
Образование:
– Училище „Уилям Гладстон“ София 1977
– Национална спортна академия 1983
-Специализация „Обществен спорт“ Немски спортен университет 1997 г.
Спорт:
– Баскетбол, гимнастика, писта и поле, борба, вдигане на тежести – национален младежки отбор, уиндсърфинг
Научни области:
– Олимпийска история, спорт в античността, държавност и спорт, съвременна спортна история в България
 Владее свободно следните чужди езици:
– Английски, Немски, Руски, Сръбски, Гръцки и Италиански

Тортата по случай 75-годишния Юбилей на НСА

– Проф. Митев, добре дошъл в Чикаго? Какво ви доведе отново тук?

– Най-напред, позволете да благодаря за милото посрещане и гостоприемството, което срещам в Чикаго на всяка крачка сред нашите сънародници. Вълнуващо е да се опише колко топлота е запазена сред Българите в Чикаго, когато разберат, че идвам от Родината. Независимо от дългия път и коренно различната обществена култура, в Чикаго човек се чувства като в малката България, където най-ценните качества на народа ни създавани преди столетия, а сега подложени на пренебрежение и съсипване в страната ни, сякаш бавно, но неумолимо се възраждат в поведението на всеки един от вас.
Поводът е честването на 75-годишнината на НСА, но искрено да Ви кажа, това заради което идвам, е уважението към направеното от нашите възпитаници на Академията тук в Чикаго, защото именно сред тях намирам осъществени идеалите си – да възпиташ и подготвиш специалисти, които да бъдат полезни на обществото, да допринасят за неговия напредък, които имат способността, макар и далеч, да изявяват и да пазят нашата национална култура и самоличност.

Проф. Лозан Митев изнася лекция по историята на Академията в Чикаго

И на второ място – едно особено чувство на учителя, който иска да види своите ученици вече успели, силни, решителни, борещи се достойно за своя живот.
Не мога да скрия и гордостта си, че именно възпитаниците на НСА „Васил Левски“, както винаги, инициативни, оригинални и творчески личности, са в състояние да организират честване на своя университет и то по такъв начин, че никой да не може да ни достигне от нашите колеги. Но това е школата, това е качеството на духа, който ние успяваме да изградим у нашите възпитаници. И много им благодаря, че организираха това честване по повод на 24 май – Денят на светите братя Кирил и Методий, в който отдаваме своето признание към тези, които създават нашата духовна и културна самоличност като народ.
Разбира се, за мен идването в Чикаго има и една лична причина – да се поклоня пред паметника на Апостола в града, който е издигнат по инициатива и с труда на нашите възпитаници – възпитаниците на желязната школа на НСА „Васил Левски“.
Искам да изкажа благодарност на всички наши сънародници в Чикаго, които ме поканиха и благодарение, на които гостувам във вашия град.

Проф. Лозан Митев със своите възпитаници

– Успяхте ли да усетите ритъма на живот на българските имигранти? Какво ви направи най-силно впечатление?

– Вече за втори път съм в Чикаго и имах възможността да се срещна с много от вас. Това, което най-много ме впечатли в разказите на всеки един сънародник е, че ако историята и премеждията на съдбите ви бъде описана, България ще има един огромен културен пример, който е хилядократно по-разнообразен от Одисеята описана от великия Омир. Всеки един наш сънародник е една отделна съдба, изпълнена с изпитания, неволи, борба, но това, което видях във всички вас – това е стремежа за себеутвърждаване, за развитие, за успех и приобщаване към обществото, в което вие живеете. Мисля, че това е много достойно.

Проф. Лозан Митев и Николай Василев

Един от моите ученици, преди пет години ми сподели – Господине, тук ако човек иска да успее, трябва да притежава две качества: да бъде честен и да е работлив. Пет години по-късно, този мой ученик вече е с две деца, работи заедно със съпругата си, отдава цялото си време на обществената кауза и е уважаван за своята съпричастност и инициативност от всички Българи. Радвам се, че именно този наш студент започна да ме „поучава“ на тези ценности, които ние мечтаем да утвърдим в България, а той вече осъществява в САЩ.
Друго нещо, което силно ме впечатлява, това е достойнството на всеки Българин, което той притежава, макар че не е в своята Родина. Всички, с които се срещнах и имах възможност да наблюдавам в ежедневието, бяха хора с вече утвърдена доблест и самочувствие на личности, което според мен означава, че обществената система им е дала възможност да се чувстват пълноценни и да намерят смисъл в своята ежедневна борба. Особено ярко това успях да забележа сред множеството хора, които бяха дошли на Юнашкия и Хайдушки събор със своите семейства. Тази неповторима атмосфера на едни събрани от обичта към Родината хора и от нищо не смущаваното чувство на достойнство, спокойствие, увереност в себе си – неща, които днес в България не съществуват.
Третото, което е най-впечатлителното – това е готовността за взаимопомощ и инициативност. Сред всички – от децата до възрастните Българи в Чикаго, в многото им истории винаги се откриваха тези две неща – дали проявени към тях или те към други наши сънародници.

Проф. Лозан Митев се радва от сърце на децата

– За втори път НСА празнува годишнина в Чикаго, сравнете двете чествания, доволен ли сте от посрещането?

– За 5 години нашите възпитаници организираха два големи празника на НСА – 2012 и 2017 г., които макар че са посветени на една и съща идея – представянето на НСА сред Българската общност в Чикаго и в САЩ, като цяло, бяха осъществени с различна художествена и организационна идея, бяха проведени в различни условия и участници. Но тези различия само говорят за по-големия опит и увереност на инициаторите на проявата – Олимпийския клуб в Чикаго, които с много голяма обич и добра организация представиха една програма, която се превърна в истински народен събор посветен на 24 май.

Децата получиха грамоти за участие в Юнашкия събор

Новото тази година бе идеята за Юнашкия събор, която надхвърли и най-смелите очаквания. Аз самия бях силно впечатлен от мащабите на този събор, в който толкова естествено и хармонично се представи една богата програма – от спортните състезания по няколко спорта, през богатите детски игри за най-малките, театралната постановка на учениците от училището Джон Атанасов, концерта от Български песни, свободните и рекреативни занимания, богатата бира скара и разбира се най-уникалната атракция: Народните борби, предизвикали най-големи емоции сред всички присъстващи. Това всъщност бе Чикагският Рожен, с тази бележка, че на Рожен липсва спортна програма.
Това, което ме възхити, е неподправеното веселие и взаимност на нашите сънародници, това, че всички – от най-малките, до най-възрастните – всички бяха заедно, участваха и се веселяха като истински Българи.
И забележете, ние слушахме само Български песни през цялото време – от сутринта до вечерта.
Събора бе голямата новост, която показва все по-големите възможности на нашата общност да обединява и да предлага културни програми на нашите сънародници в Чикаго. Считам, че те спокойно биха могли да се превърнат в един ценен наръчник и помагало как общините в България да организират народните си веселия за да се отърват от чалгата, чуждопоклонството пред сръбска, ориенталска или псевдо музика, да разберат как такава проява може да има огромно възпитателно и културно въздействие.
Нека да подчертая, че на народния събор най-ярко се виждаха портретите на Раковски, Ботев, Левски и Бенковски. Вашия събор може и трябва да е пример как да се организира народно веселие.

Народни борби на Юнашкия събор в Чикаго

– Как се чувствате като човек, от когото е тръгнала идеята за Олимпийския клуб и я виждате реализирана от ваши възпитаници тук в Америка?

– Гордея се, че имам такива достойни и силни духом възпитаници! Това е бил смисъла на моята възпитателна работа – да подпомогна изграждането на студентите от НСА, които с делата си да изграждат уважение, вдъхновение и доверие сред нашите сънародници.

– Ден преди да летите за Чикаго, бяхте в Перник по същия повод. Кажете няколко думи, как ви посрещнаха и изпратиха пернишките спортисти?

– Както е известно, между Перник и Чикаго има повече прилики, отколкото разлики и затова съвсем не е новина, че във връзка с честването на 75-годишнината на НСА “Васил Левски“, най-напред трябваше да отида в Перник. Както е добре известно, перничани са родени за спорта и със своите изяви почти цял век – откакто бе създадено Юнашкото дружество „Юнак – Перник“ през 1920 г., градът се вписва достойно в нашата спортна слава в баскетбола, леката атлетика, волейбола, футбола, бойните спортове, гимнастиката, вдигането на тежести и мн.др.
Честването на НСА в Перник премина не по-малко вълнуващо, не само, защото бе подготвено отлично от сърцатия учител по физическо възпитание Мартин Мандалски, а защото всички завършили НСА са запазили нещо ценно и свято от нея в себе си. Преживяванията на тези срещи с наши възпитаници са едни и същи. Свидетелство за уважението към спорта в града бе и личното посещение на кмета на града госпожа д-р Вяра Церовска.
Разликата бе само в това, че в Перник нямаше толкова много млади хора, както в Чикаго. Явно повечето са вече в Чикаго и други градове на света, а и за организирането на по-значими прояви, както стана в Чикаго, се изисква съпричастност на местните хора, които обаче, не са така сплотени, както нашите сънародници във вашия град.

Проф. Лозан Митев и учителят по физическо възпитание от ХIII ОУ в Перник – Мартин Мандалски

– Освен празникът на Академията, организаторите събираха средства за каузите на Олимпийския клуб в НСА. Колко средства събрахте и как ще ги използвате?

– По време на честванията, организаторите организираха благотворителна акция за събиране на средства за Олимпийския клуб в НСА. Този клуб от 1994 г. започна работа за подпомагане на деца сираци в три дома – Доганово, Долна баня и Разлив – Ботевградско. Тогава в България бяха трудни времена и тази благородна дейност се приемаше с много голяма благодарност. Особеностите на нашата помощ са това, че ние организираме на децата спортно-възпитателна и културна дейност в рамките на един ден седмично, водихме ги в НСА, провеждахме Коледни благотворителни ваканции. Този модел на работа бе особен, защото от една страна давахме на децата това, което другите, дори и учителите им не можеха да дадат – двигателни занимания, радост, възпитание чрез спорта, непосредствено общуване с нашите студенти и най-много личен пример. От друга страна, ние възпитавахме нашите студенти да работят в трудни условия – там, където прилагането на педагогически знания е цяло изпитание. Оказа се, че най-добре подготвените ни студенти като педагози бяха именно от групите, които работеха със сираци. Така ние с една инициатива осъществявахме две цели. Този модел на работа се запазва и до днес. Сега сме насочили своята работа към едно ново направление – възпитателна дейност чрез спорта в духа на Олимпийските идеали с наши сънародници извън България. Особено успешно се работи с децата от Западните покрайнини, които вече 7 години участват в много спортни състезания, образователно-спортни ваканции, лагери, сесии на Националната олимпийска академия, състезанията в чест на Швейцарските учители и много други.

Олимпийски клуб „Васил Левски“ София към НСА

Цялата дейност се осъществява от около 10-12 студенти и тя е изцяло безкористна. Въпреки това, е необходимо да се осигурят средства за транспорт, прехрана, нощуване, екипировка, както на доброволците, така и на гостуващите ни деца. Една част от средствата се дават от НСА „Васил Левски“, друга част от Немско-Българското дружество в град Дармщат, с което работим повече от 20 години и от 5 години работим по такива програми с нашите сънародници от Чикаго. Например ние финансирахме вече два Коледни лагера за 18 и 22 ученика, със средствата събрани от Николай Василев, в размер на 1400 долара през 2014 и 2015 г. С вашите средства бе издадена стихосбирка на две талантливи момичета от Босилеград. Бяха заплатени таксите за участие на 5 представители на ученици от Босилеград в 33 и 34 сесия на НОА и мн.др.

Олег Вачев; проф. Лозан Митев и Николай Василев

Дарение бе направено и от Олег Вачев, Николай Василев и останалите членове на Олимпийския клуб в Чикаго, в размер на 1000 долара, с една част от които бе направена една изложба за Босилеградския край, а с друга част са поети разходи за престоя на 10 деца от Босилеград, във връзка с гостуването им на Софийски училища и участието им в състезанията в чест на Швейцарските учители.
На сегашното честване бяха събрани общо 3040 долара, от които Олимпийски клуб Чикаго награди за изключителни постижения в образованието Вероника Петкова, чиято покъртителна история развълнува всички ни – с 500 долара. Останалите 2540 долара бяха предоставени на Олимпийския клуб на студентите от НСА, една част от които ще бъдат използвани за провеждането на лятна олимпийска ваканция в Босилеград за около 40 деца.
С тези средства ще имаме възможност да развиваме още няколко програми и то за поне 2 години, като особено внимание отделяме на това – да финансираме творческата изява на нашите сънародници. За нас е от особено значение, ако имаме възможност да публикуваме във Вашия вестник сведения за това какво правим и как се използват средствата събрани с толкова любов от тези, които бяха принудени да напуснат Родината. Именно тези морални съображения ни карат да бъдем не само внимателни в разходите, но и да инвестираме средствата така, че утре всички да сме горди с направените жертви.
Редно е да подчертая, че и ние даваме от себе си по нашите сили, включително и нашите студенти, като подпомагаме постоянно, не само с труд, но и с финансови средства.

Проф. Лозан Митев; Николай Василев; Вероника Петкова; Олег Вачев и Симеон Младенов

– Какво ще разкажете на колегите си в НСА за престоя ви в Чикаго?

– Не само на колегите, но и на всички наши възпитаници, на нашите сънародници – време е вече да се пробуждаме и да започваме новото Българско възраждане, така както ни показаха нашите сънародници в Чикаго. Не е нормално именно прогонените от България млади хора, които, за да си стъпят на краката са подложени на толкова тежки изпитания, да милеят повече за Отечеството си, да правят повече за народа си, отколкото тези, които живеят в Родината.
Нещо повече, не мога да разбера каква е тази медийна политика, която с такава методичност крие живота на нашите сънародници извън страната и не разкрива техните постижения, не ни прави съпричастни с тях. Сякаш някой се стреми да ни откъсне един от друг. А според мен, те не заслужават това. Не само, че външните Българи са един от основните фактори, които създават националния ни продукт, но и те са хора, които вече много по-ясно разбират значението на достойния труд, на отговорностите и законността, на справедливостта и обществената солидарност.

Председателят на Олимпийски клуб „Васил Левски“ Чикаго – Олег Вачев връчва плакет с титлата „Почетен председател“ на проф. Лозан Митев

Външните Българи много повече ми напомнят нашите деди от времето на Възраждането, когато сами със своите усилия въздигнаха нашата нация.
Давам си сметка, че да говориш на такива теми в България е безинтересно и често ни считат за хора на наивността и илюзиите. Но „реалистите“ и „умниците“ в България ни доведоха до това унизително положение, да не можем да осигурим почтен и достоен живот на младото си поколение в Отечеството, защото егоизма, озлоблението, беззаконието и нечовечността не добродетел – те са истинския проблем на съвременна България, защото недъзите ни вече са пронизали обществото ни от висините до низините, където никой не вярва в доброто и човечността. За това примера с Българите в Чикаго ще използвам, за да мога да пробудя съвестта, срама и задрямалото ни усещане за достойнство и човечност.

Генералният консул в Чикаго г-н Иван Анчев посреща проф. Лозан Митев

Проведохте среща с Генералния консул г-н Иван Анчев, какъв беше предмета на разговор?

– След честването на 75-годишнината на НСА, имах честта да получа поздравления от господин Иван Анчев и поканата му към възпитаниците на НСА – да посетим Генералното консулство в Чикаго. За мен това бе голяма чест.
На срещата бяхме заедно с ръководителите на Олимпийския клуб в Чикаго – Олег Вачев и Николай Василев, и най-напред можахме да се запознаем, както с уютната обстановка и дейността на нашето консулство, свързана с популяризиране на нашата култура в Америка, така и за важната роля на консулството в подпомагане на културния живот на нашата общност.

– На кого искате да благодарите и на кого вие лично се уповавате и възхищавате?

– Най-напред благодаря на Бога и на всички, които се стремят да правят добро за обществото.

Проф. Лозан Митев се включи активно в спортните игри на Юнашкия събор в Чикаго

Снимки: Иван Хараланов

В-к „България“

One Response

  1. не така господине

    Голяма реклама, ама проф. не направи НИЩО за да защити ДИПЛОМИРАНИРТЕ студенти на НСА. Днес СУЛЬО и ПУЛЬО преподава ФВС, защото НСА я интересува само ЕРС от СДК-та. Днес хора със съмнително желание и умения трайно са заели учителските места в училищата и съсипват децата на България.

    Отговор

Leave a Reply

Your email address will not be published.