Eдинственият българин, капитан на “Байерн”, е перничанин

Подбрани са в този списък не толкова заради постиженията си, а защото носят духа на това странно място. 

„Човекът е напълно човек, само когато играе,” твърди Фридрих Шилер. Това е една от причините изборът на хора, които олицетворяват Перник, да падне върху спортистите.

   Капитанът на „Байерн”

Единственият български футболист, носил капитанската лента на германския гранд „Байерн” (Мюнхен) еперничанинът Михаил Лозанов. Той е централен нападател на “Байерн” в периода от 1937 г. до 1939 г.По това време Германия се управлява от диктатора Адолф Хитлер и е истинско чудо чужденец да бъде избран за капитан на баварците. 

Българинът е студент в Мюнхен и бързо се налага като най-добрия футболист на „Байерн”. Бележи гол след гол за своя отбор, който е безспорно най-силният в страната. Става шампион на своята провинция. По това време не е имало единна Бундеслига, както е сега.

Един от мачовете на Лозанов за България никога няма да бъде забравен. Двубоят е срещу Турция, в Истанбул. Годината – 1932. Раната от петвековното турско робство е още прясна и мачът, който се води приятелски, е зареден с огромно напрежение. Турците повеждат с 2:1. Тогава се случва нещо неочаквано. Лозанов събира съотборниците си в центъра и изкрещява: „На тия джегали ли ще се дадем”… И запява химна „Шуми Марица окървавена”. Песента отеква на терена пред онемелите трибуни. България печели с 3:2, а футболистите са посрещнати в София като герои.

„Татко  беше по немски педантичен” – разказва Магда, дъщерята на Лозанов. – От него съм запомнила един съвет: „Внимавай какво обещаваш. Защото после трябва да го изпълниш.”

Париж се поклоня на Боби Гюдеров – най-великият капитан на родния волейбол

Съдбата му раздава лоши карти, но той ги изиграва смело и се превръща в най-великия капитан на българския волейбол.

Борис Гюдеров е роден на 12 февруари 1927 г. и едва 15-годишен остава без баща. Майка му Елена се грижи сама за него и тримата му братя. С това нещастията не свършват. Брат му Митко се удавя в река Струма и това нанася нов удар по почерненото семейство.

Боби се увлича по много спортове и е добър в повечето от тях. Но голямата му страст е волейболът. Бързо си пробива път до националния отбор и през 1949 г. е с огромна заслуга за сребърните медали от световното в Прага. Преди нас е само СССР. Две години по-късно на европейското в Париж перничанинът е неудържим. Боби е навсякъде по игрището, влиза в идеалната шестица на първенството и по всеобща оценка е най-добрият волейболист в света! Обявен е за почетен гражданин на Париж и става първият българин носител на това звание. Получава орден от тогавашния кмет на френската столица, който е брат на генерал Де Гол. Огромното признание е придружено с предложение да остане във Франция и да играе волейбол там. Гюдеров отказва.

Цели 15 години той е капитан на България – рекорд, който не е подобрен до днес! Повече от 20 години е капитан на родния „Миньор” и седем пъти става шампион на страната с този отбор. Два пъти е носител на Купата на България.

Капитанът Борис Гюдеров е с №8.

През цялата си кариера носи екипа само на два отбора – на „Миньор” и на България. Изключително взискателен към себе си и съотборниците. Когато съиграч се оправдава, че не е могъл да спре летящата към полето топка казва с неповторимия пернишки диалект: „Нема не може! Че легнеш, и че я земеш.”

12 0 000 аплодират Бухалцето на „Камп ноу”

Богомил Мартинов (първият седнал отдясно наляво) като играч на ЦСКА. Снимка: http://www.cska.bg/

Той е от футболистите, които остават в спомените на запалянковците, но не и в спортните енциклопедии. Уникален талант, съчетан от чудовищна склонност към саморазрушение. Богомил Мартинов – Бухалцето е част от един много силен отбор на ЦСКА, мерил сили с грандове като „Атлетико” (Мадрид) и „Барселона”.

„Армейците” срещат „Барса” на 1/16 финал за Купата на европейските шампиони и в първия мач завършват 2:2. В реванша нашите са разбити с 6:2 пред 120 000 зрители на митичния „Камп ноу”. Първият гол за ЦСКА бележи Миланов, а вторият е на Мартинов.

Красивото попадение на перничанина кара дори капризната каталунска публика да го аплодира. Специалистите му предричат блестяща кариера. Мартинов е невероятно техничен и често прави за смях противниковите защитници. Той е неудържим за бранителите, но и никой не може да го спаси от любовта му към чашката. Безкрайните алкохолни запои в крайна сметка погубват таланта му. Както и самия него. Още една жертва на фаталния порок, убил и много други големи спортисти.

Боян Радев, каруцарчето от Мошино

Боян Радев (в средата) е двукратен олимпийски шампион.

 Първият двукратен олимпийски шампион на България е роден през 1942 г. в село Мошино, днес квартал на Перник. Работи като каруцар в местното ТКЗС преди да бъде забелязан огромният му спортен потенциал.

Боян Радев печели олимпийско злато през 1964 г. в Токио и 1968 г. в Мексико.

„Моят допинг беше свинско бонфиле с боб” – казва Боян Радев. – Много го обичам. Изпил съм 50 тона уиски и съм изпушил един ТИР пури и не съм мръднал.

Не искам да забравям произхода си. Хора, които забравиха откъде са дошли и миналото си, увиснаха в живота. Те не са личности, а едни парвенюта.”

източник и снимки: ”LifeBites.bg„

„perniktoday.net“; „perniknews.com“