Българка завърши успешно Маратона на Великата китайска стена

Маратонът на Великата китайска стена не е просто маратон, наричат го още приключенски, заради това, че е третият по трудност в света. Най-голямото изпитание на човешкия дух е целият маратон (42.195 км), според възможностите на бегачите има дисциплини на половин маратон (21.197 км) и най-късата дистанция фън-рън (8,5 км). Трасето на бягащите по Великата китайска стена е с най-висока трудност, защото по пътя си атлетите преминават 5164 стъпала, черни чакълени пътища, обработваеми земи, оризови ниви и съседни села. Безспорно маратонът е едно от най-важните спортни събития в Китай. Всяка година в надпреварата се включат хора от цял свят, както професионалисти, така и любители. В таз годишната надпревара за първи път се включи българската бегачка Мария Янчева-Кадиев, която е обиколила по няколко пъти топ маратоните в Северна Америка.

„Винаги съм искала да посетя стената, споделя Мария. Преди година попаднах на реклама за този маратон и си казах мой е. Нарочих го, да си го подаря по повод завършването на медицинското ми образование“.

За да се запише да участва на маратона Мария купува тур пакет, който включва шест нощувки в Пекин, всекидневни екскурзии на забележителности и такса за маратона. След около 30 часа пътуване с начална точка САЩ пристига в Пекин. В хотела я очаква екскурзовод, който й дава пакета за маратона и книга с обяснение на кой ден какво ще се прави.

„Интересното беше, че идват бегачи от цял свят, които са настанени в различни хотели, казва Мария. Организаторите на маратона ги разпределят по групи като всяка група съдържа участници от различни държави. Нашата група се състоеше от 42 бегачи от различни националности. Още първия ден се опознахме и сприятелихме с бегачите от моята група и имахме голямо веселие по време на екскурзиите. Аз се притеснявах, че съм сама, но се оказа, че повечето участници са дошли сами. Бързо се сприятелихме и започнахме да се подкрепяме. Мисля, че се дължи на факта, че всички бяхме дошли с мисията да опитаме предизвикателството на стената. Никога не се бях събирала с толкова хора от различни националности“.

Тази година маратона се е състоя от 32 групи с по около 40 човека във всяка. Два дни преди маратона е денят за инспекция на стената, която се намира на два часа и половина път с автобус от Пекин. Всички бегачи ги извозват организирано до стената за запознаване с трасето. Целта на инспекцията е да се обходи участъка от стената. Всеки от участниците, ако реши, че няма да се справи, има възможност да смени цял маратон на половин.

„Стената се оказа наистина велика, възкликва Мария, с думи не може да се опише. Моят най-голям проблем беше страхът ми от височини, не очаквах да се кътеря до небето. В дена на инспекцията имах периоди на слабост, в които ми се завиваше свят от височината и трябваше да седна и дишам дълбоко. Това ми беше единственото притеснение, защото знаех, че на маратона трябва да я обходя не веднъж, а два пъти“.

В деня на маратона, всичко е по спартански, събуждат бегачите в 2:30 сутринта. Един час по-късно потеглят с автобуси към стената. В шест пристигат там, а старта е от 7:30 АМ. В таз годишният маратон бегачите са разделени на пет корала според време на завършване от предишни маратони и всеки корал стартира на 10 мин. време от предишния. Голямото разстояние е, за да не се натрупват бегачи на опашка в участъци от стената, които са много тесни и по този начин да не им се забавя времето. Мария Янчева-Кадиев е определена в първи корал и стартира в 7:30 АМ.

„На старта голямо впечатление ми направи, че преди него се изказваха китайските създатели на маратона и в момента, в който стана 7:30 АМ, прекъснаха този, който говореше на микрофона, гръмнаха с пушката и потеглихме. Това никога не може да се случи на един маратон в САЩ където съм стартирала и с 15 мин. по-късно“, казава Мария.

Още от старта бегачите тръгват по шосе нагоре по планината, за да стигнат до входа на стената, която е на 5 км. В Китай е почти невъзможно да се спре трафика, дори й заради маратона, а на завоите е опасно да се бяга. Отсечката от стената е 3.5 км с девет кули. Най-голямата, от които е „Кулата на вдовиците“ наречена от жени, на които съпрузите загиват по времето на изграждането на стената. Легендата гласи, че те построяват тази кула в тяхна памет.

„Планината до стената я избягах без проблем, продължава разказа си Мария. Стената не може да се бяга, тя криволичи със стъпала нагоре, надолу, наляво и надясно. Те са неравни по големина, височина и повърхност. Има участъци, където изобщо няма стъпала и трябва да се пързаляш. Аз я нарекох „чудовището“! За да нямам проблем със страха ми от височини имах стратегия да гледам надолу само в краката си и с изкачването да броя всяка стълба, за да ми отвлича инстинкта и да не поглеждам надолу. Стратегията ми работеше. Последната отсечка от стената се нарича „Козя пътека“ и е дълга 1.5 км. Като погледнеш от началото на „Козята пътека“ се чувстваш, че все едно си на небето и трябва да слезеш надолу. Тази отсечка беше най-голямото предизвикателство за мен поради височината. Първото минаване на стената ми се видя много лесно, краката ме слушаха и я преминах бързо. Оттам започна бягане по шосе, което ме отведе до местно селце. От стената до началото на селцето бяха може би около 20 км бягане по равно. В селото бягахме около три километра. Много прахоляк имаше по терена, с дробовете си не го чувствах докато бягах, но носът ми се запуши. Хората ходят с медицински маски на лицата си заради него. През селцето минахме по черен път и камънаци. По уличките му, бяха наизлезли всички местни да ни гледат. Невероятно сладки и мили дечица, се бяха наредили да ни дават „five“. Никога не съм получавала толкова „five“ на състезание. Имах трогателен момент, когато около 3-годишно момченце ме пресрещна да ми подари набран от него букет от горски цветя“.

След селото започва много трудна отсечка, с около 7 км, по стръмен баир нагоре по планината, който никога не свършва. На него не е възможно да се бяга и участниците се изкачват ходом. По това време жегата става вече непосилна, над 32 градуса по Целзий. В този трудоемък участък по-често има водни станции, на които раздават бутилки с вода, гъби потопени в ледена вода, а на някои станции има й електролитни напитки.

„Това голямо изкачване към планината започна на 22 км и свърши на 29 км, казва Мария. То ни изтощи напълно и в момента, в който започнахме да слизаме надолу и би трябвало да е по-лесно, много малко хора бягаха, повечето продължаваха да вървят ходом. Аз се чувствах изморена, но не и изтощена, и все още имах сили. Като ни свалиха долу преминахме пак през селцето и пътят ни поведе обратно към стената. Там вече умората беше непосилна и виждаш как бегачите се опитват да бягат, но правят няколко метра и спират, включително и аз. Нямах сили“.

Преди да пуснат състезателите да изкачат за втори път стената преминават през пункт, който засича времето до този момент на 35 км. На всички бегачи, които имат време под шест часа им слагат гривни на ръката и биват допуснати към стената. Останлите ги дисквалифицират и извозват до финала, защото няма да могат да завършат маратона в лимитираното време от осем часа. На този пункт нашето момиче е със страхотно време 4:07 мин., и продължава напред.

„Това беше може би най-трудния момент от маратона, вълнува се Мария. Трябваше да изкачим стената обратно нагоре по „Козята пътека“. Започна се едно изкачване по стръмни стълби нагоре където преминах много изнемощели бегачи седнали на стълбите да си почиват. Аз обаче не можех да си го позволя, защото щеше да ми прилошее, ако погледнех надолу и нямах избор освен да се катеря като коза нагоре. След първия километър катерене се изморих много и знаех, че има само още половин нагоре, но краката ми трепереха и не знаех какво да правя. Да седна и да погледна надолу от тази височина беше равносилно да не завърша всичко което съм постигнала дотук. Имаше парапет от тръба по стълбите, за да се хващат хората за него и ми дойде идеята да се набирам с ръцете. Никога не съм си мислила, че вдигането на тежести някога ще ми помогне освен за козметичен ефект, но тук помогна. Ръцете ми бяха здрави и се набирах нагоре по тръбата. Имаше много медицински екип навсякъде по трасето на маратона, включително и на стената. На много бегачи им се оказваше медицинска помощ. Екипите бяха съставени от доктори и мед. сестри доброволци от цял свят, които говорят английски, защото в Китай много рядко някой говори английски. Към средата на стената има едни много високи около половин метър стълби нагоре и много на брой. Тук вече пълзях, нямах сили. По средата на тези стълби видях бегач от моята група, който беше от Испания. Лежеше на една стълба и повръщаше. Спрях да му помогна, но веднага дойде медицински екип и аз продължих. От там нататък останахме аз и две други бегачки по стената, една италианка и една норвежка. Познах ги по татуировките на знамената на държавите, които си бяха сложили. Преминахме стената и оттам баира, с който стартирахме трябваше да го избягаме надолу до финала. Там ми дойде някаква сила да бягам. Може би, защото се разделих завинаги със стената „Чудовище“. Спрях за малко да походя, но италианката дойде и ме потупа по рамото да продължавам. После около два километра преди финала тя спря и аз я потупах да продължи, но ми направи знак да бягам, явно много се беше изморила. Така завърших!“

Официалното време на Мария Янчева-Кадиев е 5:34:01. Казват, че за колкото време се избягва един нормален маратон за стената слагаш два часа отгоре. Мария е очаквала да завърши за шест часа, но се е справила много по-добре.

„Вечерта преди маратона не можах да спя, вълнува се Мария, много исках да го завърша, може би това ми е дало енергия, не знам. Само знам, че някой ден ще посетя стената като турист. Сигурно ще ревна с глас от вълнение. Защото както каза позната на мой приятел, която е завършила маратона преди години „Никакви тренировки не могат да те подготвят за стената“ излезе права. Много се радвам за всички бегачи, които успяха да завършат маратона. Радвам се и за тези които не можаха, защото са били смели и поне опитаха предизвикателството“.

На старта участниците си лепят татуировки с флаговете на своята държава. Мария се нарежда на опашка за българското знаме, но за съжаление организаторите не са подготвени и нямат татуировка с родния флаг. Това разбира се, ни най-малко не притеснява Мария, която винаги си носи големия български флаг, който развява победоносно на финала.

„Това което този маратон остави у мен, не може да се обясни с думи“, завършва Мария.

Тя си мислела да приключва целите маратони, след предизвикателството на Великата китайска стена, но познайте какво? Оказа се, че сега ги започва. Вече се е регистрирала за 50 км бягане в пустинията на Аризона през март, догодина. Щом е успяла да избяга стената с добро време, ще може да се справи и с пустинята.

В-к „България“