interview-01

Тони Тодоров с екипа на най-силният български отбор в САЩ – „Миньор“ Чикаго

 

Тони Тодоров – Тониньо е роден на 2 септември 1968 година в град Перник. Женен е за Петя Игнатова, заедно имат две деца: Беатрис на 5 години и Даниел на 3. Започва да тренира футбол на 10 години в школата на Металург – Перник при треньора Стойнев. Преминава през всички възрастови групи на клуба до мъже. Негови треньори през годините са били Емил Боянов, Рангел Божилов и Георги Йовов, бащата на сегашния технически директор на Левски Христо Йовов. В периода 1989/90 година играе в мъжкия отбор на Металург, който по това време се състезава в югозападна „В“-група. В периода 1991/92 играе за другият пернишки тим Миньор, в който последователно се изкачва от „В“група, през „Б“ и накрая отборът влиза в „А“-група. Негови треньори в мъжките отбори са били Мони Николов, Венци Арсов, Димитър Димитров-Стоножката и Евлоги Банчев. След Миньор играе известен период в Марек Дупница при треньорите Янко Динков и Сашо Паргов. За кратко играе и във „Фалатерна“ Гърция. След като се прибра от Австралия, играе в Минерал Рударци, където под ръководството на Веселин Евгениев от десет мача отбора печели десет победи. След това заминава за САЩ и от 1996 година ноември месец се установява в Чикаго, където живее и днес. През годините е играл за почти всички български отбори. Още с пристигането си в Америка започва да играе за най-силния сръбски отбор от мейджър дивизия на Метрополитан Лийг – Юнайтед Сърбс, където се подвизава три пълни сезона в зала и на открито. Тогава постига най-големия си успех във Финикс, Аризона, където Юнайтед Сърбс стават първи на футболната олимпиада, която е еквивалент на национален шампион на САЩ и Канада при аматьорите. Минава и през полския Леговия и италианския Марунс. През 2001 година българската общност в Чикаго дораства и създава втория български тим в Чикаго, след Кугар от 1972 година, който просъществува само две години. В първите години има два Балкана в Опън дивизия и при над 30-сет годишните, като Тони играе и в двата. През 2005 година с отбора в Опън дивизията печели дубъл: купа и титла. Междувременно през 2003 година в групата над 30 годишни се създава Славия и той заиграва там, където е многократен шампион и носител на купата, а през 2007 година печели щатската купа и купата на Средно-западните щати. През 2011 година започва да играе и в новосъздадения Миньор Чикаго, както и за Ботев в групата над 40 годишните. През сезон 2013 Тони Тодоров стана вицешампион и носител на купата с Миньор Чикаго, спечели дубъл с Ботев, втори за купата и трети за първенство с Балкан, както и вицешампион с Юнайтед Сърбс при над 40 годишните. Едновремено с това е селекционер на най-силния български тим в момента Миньор Чикаго.

– Тони, благодаря ти, че се отзова на поканата ми за интервю. Как се запали по футбола?
– Влюбихме се от пръв поглед! В нашето детство се играеше футбол от тъмно до тъмно. Не е като сега залепени за компютъра.

– Каква е рецептата за футболно дълголетие?
– На първо място да обичаш много да играеш футбол. За мен е голямо удоволствие да съм на терена с топка в краката. Второ, до преди да стана семеен съм спазвал режим, никога не съм пушил, от няколко години си позволявам бира, но я ползвам вместо аспирин след мач. (смее се). В момента не мога да кажа, не е режим, използвам всяка възможност тренирам във фитнеса.

– Какво ти дава футбола?

– Много контакти, приятелства, запознанства, емоции, радости, неща, които немогат да бъдат заменени с нещо друго.

– Какво е усещането, когато стъпиш на терена на 20 години и на 40? Има ли насищане с годините от футбол?

– Тръпката и вълнението са същите, явно това е до гроб.

– Известен си със зверското каране на камион. След 4000 мили през седмицата как се намират сили за футбол?
– Сили идват, от къде не знам. Като видиш терена, залата и тая кръглата „пущина“ като тупне, забравяш за умората. Вдигам пулса и забравям колко мили съм минал, колко не съм спал, футболът е някаква магия, създава приятелства, емоциите, които ти липсват в тази държава, футболът ти ги дава. Само ако си помислиш за миг, че го няма – какъв щеше да ни бъде живота.

– Ти си привлякъл по-голямата част от основните футболисти на Миньор, трудно ли се прави селекция в аматьорския футбол?
– Не е лесно да го намериш, не е лесно да го убедиш да играе, защото трябва да е за сметка на нещо друго, но веднъж запали ли се, след това само можеш да му се радваш. Да го спечелиш на своя страна преди другите отбори. Хубавото е, че при нас всеки си върши работата, амбицията на Емил Миланов, организаторските умения на Ники Василев и с моя помощ резултатите са налице. Тук е мястото да отдадем заслужени благодарности на спонсора NAVIGATION INC в лицето на господин Димитър Огнянов, без неговата подкрепа през годините отбора нямаше да бъде това, което е.

– Кой успех чувстваш като най-голям през сезона?

– Най-силна емоция изпитах със спечелването на купата в най-силната Опън дивизия с Миньор.

– Ти си участвал в двата големи български успеха в най-силната мейджър дивизия, направи сравнение между Балкан тогава и Миньор сега?
– Начинът, по който играехме тогава беше затворено и на контраатака, а сега играем нападателен футбол, това е основната разлика между двата отбора. В момента Миньор диктува модата в българския футбол на Чикаго.

– Ти си ставал национален шампион с Юнайтед Сърбс, тогава благодарение на какво спечелихте финала?
– В отбора имаше още двама българи: Мартин от Перник и нападателят Стоян Дъбов. Общо взето ние тримата бяхме мотора на отбора. Когато свърши мача, стана скандал, защото обвиниха нашите ръководители, че са взели професионални футболисти.

– Срещу кой ти било най-трудно на терена?

– Мога да ти кажа срещу кого ми е било най-лесно, срещу Пламен Бежански, сега като се замисля ей, къде са тия защитници като него, можех сега да играя в националния отбор. Най-трудно ми беше срещу Боби Зарев, защото ми беше трудно да го заобикалям. (смее се от сърце).

– Какво за теб е футбола?

– Лудост, болест, за която няма лек или ваксина! И колкото повече болни, толкова по-добре! (смее се)

– Вкарвал ли си автогол?

– Сигурно, но нямам спомен. С жена ми. (смее се)

– Като спомена съпругата ти Петя, как тя понася честите ти отсъствия от вкъщи?

– Преди да се оженим имахме „предбрачен договор“, че задължително в неделя съм на църква, в последствие и тя започна да идва с мен, работохолик съм и играя редовно футбол през уикенда, но още не мога да я накарам да идва редовно на мачовете. (смее се)

– На колко години беше, когато се взехте с жена ти?

– Като му дойде времето на 38 години, млад и зелен. (смее се)

– Къде на терена се чувстваш най-добре?
– Офанзивен полузащитник, не гониш много, но играеш повече с топката.

– С кои се разбираш най-добре на терена?
– С капитана на Миньор – Благой Вълчев. (смее се)

– До кога ще играеш футбол?
– Божа работа, докато мърдам! Ще играя, докато спре да ме обича футбола. (смее се)

– Футбол в зала или на открито?
– Тръпката е еднаква, повече гъдел има в залата, по-емоционално е, поради това, че постоянно играеш с топката на открито по-рядко играеш с топката. А и повече ситуации има в зала пред вратите.

– Имаш ли ритуал преди мач?
– Място за амулети в истински вярващия християнин няма.

– Кой ти е любимия футболист и защо?

– От сегашните Меси, а иначе португалецът Пауло Футре, но Марадона остава несравним!

– Любим виц?

– Вуте и Нане ошли на гробища. Вуте застанал над един гроб и почнал да рове. Приближил се Нане и му рекъл: – Ма Вуте   оти ровеш? – За Пена. – Ма това не е гробо на Пена. – Алеле я ровем та се кинем и се чудим оти не ми е жал?

– Израснал си в Перник, какви са ти спомените от детството?
– Като гледам днешните деца, сега разбирам какво щастливо детство сме имали. Сега какви времена настанаха, не можеш да отлепиш децата от компютъра. А ние на воля сме играли. Не съм бил лишаван никога от храна.

– Бил си в Австралия, как се озова там? Разкажи повече за тази екзотична страна?

– През 1996 година баща ми се спомина и останахме почти без пари вкъщи. Аз като мъж трябваше да поема грижата за семейството. Без да познавам никой и без да знам една дума на английски с един разговорник в ръка хванах самолета за Австралия. Преди да тръгна майка ме пита къде отиваш, къде е тази държава, на глобуса като го видяхме, то на другия край на света, тя си мислела, че ще ходя в Австрия. Самолетът кацна в Мелбърн и се чудех накъде да хвана. По време на полета се запознах с една българка, която отиваше при леля си. Тя беше дошла да я вземе и ме попитаха за къде съм и дали искам да ме закарат до някъде, така тръгнах с тях и от нейния телефон се обадих на един местен пастор, за когото бях чел и си пазех изрезката от вестника. Той ме приюти при него, но футболният сезон беше започнал, а трансферният прозорец щеше да се отвори чак след шест месеца и аз реших след близо два месеца, без да успея да си намеря работа, да се прибера в България. Когато се върнах взех решение да отида в САЩ и ето ме тук.
interview-05

Тони Тодоров със съпругата си Петя Тодорова
– Работил си и в Гърция през годините, какво те накара да тръгнеш в чужбина? 
– Да, на остров Крит, няма гара, на която да не съм спал, като тръгнеш от Солун до Атина. Целта ми беше да се изнеса от България, бях огорчен от начина на живот, не ме интересуваше какво ще ми коства. В България беше само обещания, „да имаше мляко, щях да ти направя попара, ама няма хляб.“ Това беше картинката, накрая нищо не получаваш и само извинения, спонсорът не дава, виждах, че не могат да се оправят нещата и слава богу, че се махнах. У нас няма място за честни и съзнателни хора, ако искаш да вървиш напред трябва да си бандит.

– Какво си спомняш от първите дни в Америка?

– Нямаше толкова много българи, посрещна ме един мой съсед. Дойдох точно преди зимата и за шест месеца бях работил само една седмица, останах без пари, зимата работа трудно се намира. Този, който ми даде заем да дойда насам ми каза да седя в САЩ и да не мърдам, ако реша да се прибера в България, щял да ме набие. (смее се)

– Ти редовно ходиш на църква в неделя, заради това понякога закъсняваш или пропускаш мачове.

– Мисля, че е редно да се ходи на църква в неделен ден, ако цяла седмица бог е бил до теб и ти е помагал, и те е благословил, мисля, че заслужава поне един час да му отделиш.

– Какво ти дава религията?
– Истинската дума е вярващ, не ми харесва религиозен. Всичко, което съм е благодарение на вярата, тя изгражда, възпитава ме да бъда човек, всичко, което липсва на днешно време в света ми го дава вярата.
interview-03

Тони Тодоров с екипа на „Балкан“ за над 30-сет годишни
– През седмицата мина най-светлият християнски празник. Няколко думи за него?
– Когато Рождество Христово минава покрай теб без да те развълнува, значи имаш някакъв проблем с вярата си. Не говорим за вярване, което е просто традиция или бит, унаследено от родители и прародители, а говорим за една истинска и работеща вяра в един истински и реален Бог.

– Виждам, че си силно вярващ, какво е твоето послание към българите в Чикаго?

– Човек трябва сам да направи своя личен избор, да бъде богат в приятелството си с Бога или да си остане духовен клошар. Пожелавам на всички рожденикът Христос да намери място, да се роди и да заживее в сърцето на всеки един българин. В навечерието на най-светлия християнски празник да не останем само с „честит празник“, но да не се притесняваме да го наречеме с истинското му име – Честито Рождество Христово!  interview-04

Тони Тодоров с екипа на „Ботев“ Чикаго за над 40-сет годишни

Leave a Reply

Your email address will not be published.