Петьо Заберски: "Смятам, че съм от късметлиите в живота"

Петьо Заберски в Гърция

Петьо Заберски е Майстор на спорта и Заслужил треньор по свободна борба. Роден в гр. Средец (Бургаско) през есента на 1950 г. Тепихът го привлича още от ранна детска възраст – в 8-ми клас заминава в град Ямбол, където наред с училището започва да тренира при големия български треньор Георги Айрянов. Още гимназист става шампион на България за юноши. Служи в ЦСКА, където е шампион на България за младежи в категория до 82 кг. Спортният му път, вече като студент във ВИФ (НСА), продължава в “Академик- София”.
Петьо Заберски е един от малкото борци на България, който става шампион на един от най-престижните турнири в Иран през 1973. Година по-късно взима златото и на силния Международен турнир “Дан Колов“.
През десетте върхови години в неговата кариера, на Московската Универсиада завоюва бронзов медал, а на Европейско първенство в Мадрид през 1974 г. се класира на четвърто място. През Олимпийската 1976 година става отново шампион на България, награден за най-техничен състезател на Републиканското.
След завършване на висшето си образование, става един от най-младите треньори на Националния отбор по свободна борба.
Петьо Заберски е първият треньор на младия талант Валентин Йорданов, който за първи път става Европейски шампион за младежи (1980) в Бурса, Турция. Като старши треньор на младежките национали класира отбора си на второ място на Световното първенство във Ванкувър, Канада (1981).
През 1982 Петьо Заберски е поканен като пом. треньор в мъжкия национален отбор, където работи с треньорите Руси Русев, Желязко Димитров, Огнян Макавеев и Янчо Патриков. Заедно с тези именити треньори българската борба печели многобройни Европейски, Световни и Олимпийски титли. В периода 1989/91 е бил старши треньор на националния отбор на Ирак в Багдад. През периода 1998-2001 е треньор в Швейцария, на клуба по борба „Мартини“, където подготвя трима негови състезатели за участници на Олимпиадата в Сидни, Австралия. Много пъти е канен за лектор от ФИЛА на различни симпозиуми по борба.
През лятото на 1975 година среща бъдещата си съпруга и преподавател във ВИФ-Юлия Мутафова, с която имат две деца – Дияна и Слав.

От ляво на дясно: Петьо Заберски; Валентин Йорданов и Георги Янчев

– Добре дошъл в Чикаго, какво те води насам?
– Обичта ми към децата ми, които дръзнаха да живеят и да работят в Америка, което някога бе една от моите детски мечти.
– За кои път си в Америка и какво най-много ти харесва тук?
– Тук съм за пети път, но винаги са ми правили силно впечатление думите на митническия офицер „Welcome to America!“. Не се сещам, при многобройните ми пътувания по света, където и да съм ходил, някога да са ме приветствали (посрещали) с такива думи. Харесва ми свободата, която Американската нация си е извоювала, както и признателността на държавата към Американските спортисти. Неизброими са американските шампиони, които с ръка на сърцето отдават почит, слушайки химна на родината си.
– Има ли разлика в чувството да си дядо и баща?
– Трудно е да се каже, защото отдавна съм станал баща на две Българчета, а наскоро – и дядо на две Американчета, но определено усещам разликата в отговорността. Щастлив съм да чувам името си, повторено и в малкия ни внук.
– Лесно или трудно се живее с професор?
– Богатство е да живееш с Професор, особено по Психология, но си е и голямо предизвикателство – смятам, че съм от късметлиите в живота.

Петьо Заберски със съпругата си проф. Юлия Заберска и дъщеря си Дияна

– Най-голямата ти победа?
– Като спортист – бронзов медалист от Универсиадата в Москва; шампион на турнира „Ари Амер” в Иран; шампион на престижния турнир „Дан Колов” ; първо място на международния турнир в Цюрих. Като треньор – стотиците медали от Европейски, Световни и Олимпийски първенства. Никога няма да забравя обаче, Европейското първенство през 1977 година, когато станахме отборни шампиони и надвихме борците на СССР, спечелвайки медали от десетте категории, 5 от които бяха златни със старши треньор Руси Русев.
– Най-ценният съвет, който си получил?
– Майка ми и баща ми винаги са ме възпитавали в честност и почтеност. Няма да забравя, как като малък, връщайки се от къпането в реката, откъснах една тиква, която растеше на един плет и я занесох вкъщи, очаквайки да ме похвалят. На вратата майка ми, обаче, ме посрещна остро с думите:
– От къде взе тази тиква?
– Казах й, че съм я намерил, а тя взе пръчката из-зад вратата и ми каза:
– Да я занесеш веднага там, от където си я взел.
Бос, по черни шорти, с майка ми и пръчката зад себе си, тичах до бахчата на баба Мария…
– За какво си благодарен на борбата?
– Признателен съм за това, че борбата изгради моята ценностна система, формира ме като личност и ми отвори пътищата към света.
Моят съвет към младите е да не престават да се борят – да не се предават, за да постигнат мечтите си.

Петьо Заберски и покойният Янчо Патриков на Великата Китайска стена

– В момента се провеждат първите Европейски игри в Баку, какво мислиш за представянето на националните гарнитури по борба?
– На фона на обстановката в цялата държавата и условията създадени за спорт от ранна детска възраст, представянето е радостно. Продължаваме традицията в борбата да взимаме винаги медали. За жалост не са златни, но са медли. Борец спечели първия медал на тези първи в историята Европейски игри.
– Какво мислиш за това, че Валентин Йорданов искаше да се откаже от дългогодишно заемания пост на президент в БФБ?
– Българската борба щеше да загуби. Някои хора си мислят, че е бил дълго време начело, но никой не си задава въпроса какво ще спечели и какво ще загуби спортът, ако се откаже. Валентин Йорданов има позиции по света, говори перфектно английски с манталитет на човек обиколил целия свят, натрупал много опит и оставил прекрасни впечатления навсякъде и в самата ФИЛА.
– Какво ще пожелаеш на новото ръководство в БФБ?
– Пожелавам успех на ръководители, треньори и всички състезатели.