Блиц интревю с Изабела Панова и Андрей Аспарухов

Преди да си тръгнат от Чикаго, Изабела Панова и Андрей Аспарухов бяха любезни да отговорят на едни и същи въпроси по различни теми. Двамата бяха във ветровития град, където спомогнаха за учредяването и утвърждаването на Националния клуб на привържениците на „Левски“ (София) в Северна Америка.

Изабела и Андрей в Чикаго

– В Чикаго сте за първи път, споделете впечатленията си?

И.П. – Изключително сме впечатлени от Чикаго! Прекарахме няколко дни в downtown Chicago и много ни хареса. Чувството е невероятно и гледката към града от John Hancock building e незабравима. Направихме много хубави снимки от там. Не само downtown Chicago ни впечатли. Толкова ни хареса, че българите, които живеят тук могат да се събират и да се наслаждават на истинска българска кухня. В Бостън все още няма българско заведение, но за разлика тук има няколко и всяко едно е със собствена оригиналност и вкусни традиционни ястия. Не на последно място, искам да споделя и впечатленията си от изключително добрата организация за създаването на клуба на привържениците на „Левски“ (София) в Северна Амрика, и най вече за магнетичната енергия на хората, които присъстваха на учредителната среща.
A.A. – Много хубав град, с впечатляваща архитектура, усмихнати и елегантни хора и вкусни ресторанти – вече съм фен на deep dish pizza!

– Вие живеете в Бостън, как минава един ваш ден там?

И.П. – В Бостън сме вече 15 години. От момента, в който дойдохме се влюбихме в този град, защото е много европейски. Има всякакъв вид развлечения и прекрасна градина в центъра на града, която много ни напомня на България. Обикновено, през седмицата няма много време за развлечения, тъй като сме на работа. През уикендите, когато Андрей не е зает с мачове, винаги измисляме нещо – или ще отидем до някой плаж, разходка на пристанището, или пък ще покараме колела край водата. Колела караме често и в делнични дни, след работа. Разбира се сега – лятото, когато денят е дълъг. И двамата с Андрей обичаме да пътуваме, така че посещения до съседните щати Ню Хемпшър или Род Айлънд, са част от уикенд-програмата. Когато започне футболният сезон на Андрей, обикновено ходя с него на мачовете през уикенда.
А.А. – Предполагам не се различава от този на множеството хора в Америка, изпълнен с ежедневните задачи. При мен, заради ангажиментите ми с футболните школи и академии, с които работя, е и свързан с много пътуване. Опитваме се да използваме и всяка свободна минута, да се наслаждаваме на живота в Бостън, а тук също има много какво да се прави.

Андрей със своите възпитаници след вдигането на поредната купа

– Какво ви даде и какво отне животът в Америка?

И.П. – Животът в Америка ми даде възможност да се развия в професията си. Започнах работа по специалност в Boston University и имах възможност да вземам класове към Университета, което ми помогна да се усъвършенствам в професията. Разбира се, Америка ми даде възможнист да се развия не само в професионален план. Дойдохме няколко години след като се омъжих и по-голямата част от семейния ни живот е тук. Така че, бих казала, че животът тук ми даде възможност да намеря един добър синхрон между работа и семейство, за което съм щастлива. Какво ми отне? Доста интересен въпрос. Далече сме от България и пътуванията ни до там не са толкова чести, затова бих казала, че Америка ни отне тези всекидневни връзки с най- близките ни хора. Но хубавото е, че родителите ни идват тук и много им харесва, поддържаме контакти с близките си приятели и това помага да не се чустваме така отдалечени.
А.А. – Америка ми даде спокойствие и сигурност, но ми отне ежедневната връзка с приятели и роднини. Светът в момента е толкова различен, че никога не съм се чувствал емигрант. Америка с това е уникална, защото приема всеки като собствен, поне така се чувствам аз.

– Какво най-много харесвате в работата си?

И.П. – Много си харесвам работата. Работя в Boston University School of Medicine, в научно-изследователска лаборатория, за изследване и предотвратяване на рак на кожата. Всяка година в лабораторията имаме студенти, не само от Америка, но и от други страни. Това ми дава възможност да се запозная с културата на различни националности. Най-много ми харесва, че се запознавам с едни от най новите методи за лечение на рак и че имам възможността да се срещам и слушам лекции на светила в тази област.
А.А. – Че се занимавам с това, което мога, което обичам, и което ме прави щастлив.

– Кога за последно бяхте в Родината?

И.П. – Последното ми прибираме в България беше съвсем наскоро. Пътувахме със съпруга ми в края на месец април тази година, за отктриването на сектор „А“ на стадион „Георги Аспарухов“. Радвам се, че успях да отида с него. Беше изключително преживяване.
А.А. – През април, за откриването на трибуната на стадион Георги Аспарухов. Аз бях само за два дни, но си струваше всяка минута.

На откриването на обновения сектор „А“

– Опишете емоцията, която изпитахте, когато стъпихте на новия „А“ сектор, за тези, които все още не са били там?

И.П. – Новият „А“ сектор на стадиона е невероятно спортно съоръжение. Посещавали сме различни клубни стадиони в други европейски страни и смятам, че секторът е модерен и елегантен, с всичко необходимо за зрителите, за да се чустват добре и да се наслаждават на играта на любимия отбор. Аз самата успях да усетя каква голяма радост и изключително позитивна енергия имаше сред феновете.
А.А. – Това е едно изключително съоръжение за България и приканвам всеки да отиде и да го види. Нямам търпение да видя и козирката тази есен и надявам се скоро и целия завършен стадион. Много се говори как футболът в България да излезе от кризата. Това е най-важната, но и най-скъпата стъпка напред. Без модерни стадиони, нищо не може да стане. За мен беше чест и гордост да открия новата трибуна. Чувството е неописуемо.

– Ако трябва да ентусиазирате едно малко дете по каузата „Левски“ (София), като разкажете с няколко изречения за любовта на баща ви към отбора, как бихте го направили?

И.П. – Тъй като аз съм израснала с този отбор, мисля че няма да ми е трудно да ентусиазирам едно дете по каузата „Левски“. Любовта ми към отбора е много силна. Татко е успял да предаде тази любов на мен и на брат ми, и може би неслучайно синият цвят преобладава в моя гардероб.
А.А. – Това е лесно. Ще го заведа на стадиона, ще обиколим залите, музея, терените и то ще разбере какво е „Левски“ и какво е баща ми за „Левски“. „Левски“ е идея, не само отбор“, както беше казал навремето Рихард Езра – един голям Левскар.

Изабела като дете

– Помага или пречи в живота ви фактът, че сте деца на едни от най-големите български футболисти?

И.П. – В никакъв случай не бих казала, че пречи. Да бъдеш дете на такива родители като нашите, е голяма отговорност и голяма гордост. Аз никога не съм спекулирала с името на татко. Винаги съм се стремяла да извоювам доверието на хората и да се справям сама. Но не мога да отрека, че когато се спомене името на баща ми; когато хората започнат да говорят за успехите му, за невероятните му голове и постижения във футбола, аз се чуствам толкова удовлетворена и горда, че съм негова дъщеря. Сега, в Чикаго, изпитах отново тази топлина на множетвото привърженици на Левски!
А.А. – За мен винаги първо е било задължение. Винаги съм се стремял да следвам стъпките на баща ми и да продължавам неговото „завещание“ към хората и най-вече неговата човечност и уважение към всеки един. В кариерата като футболист, името на баща ми повече ми пречеше, заради огромните очаквания, но това мисля е ясно на всеки.

Покойният Георги Аспарухов със съпругата си Лита Маркова и малкия Андрей

– Какво мислите за представянето на „Левски“ в първия мач срещу „Марибор“? Имат ли „сините“ шанс да отстранят словенците?

И.П. – Мисля, че що се отнася до представянето на отбора в първия мач, трябва да оставя мъжът ми да отговори. А дали имат шанс да продължат напред – отговорът ми е „да“!
А.А. – Един добър турнирен мач за „Левски“. Добра възможност се отваря преди реванша, но нека да не забравяме, че „Марибор“ има много повече опит в такива срещи. Аз все още смятам словенците за фаворити, но с прекрасната синя публика по трибуните, всичко е възможно.

– За какъв „Левски“ мечтаете и колко време ще мине докато отборът на народа си върне успехите от миналото?

И.П. – Мечтая за онзи „Левски“, когото аз помня от детските си години. За пълните стадиони и за успехите, които отборът имаше тогава! Колко време ще мине – това не мога да кажа. Но се надявам да се поздравим много скоро с шампионска титла!
А.А. – Знам какъв е моя „Левски“ и мечтая точно той да си върне магията и любовта на милиони. Аз стъпвах на „Герена“ със страхопочитание и чаках всеки следващ мач с нетърпение, независимо от съперника. Когато тази любов към всичко синьо се върне, тогава и успехите ще дойдат.

Изабела със семейството

– Разкажете някоя случка от детството си, свързана със семейството и запечатана завинаги в съзнанието ви?

И.П. – Със семейството си имам хиляди случки, които си спомням. В съзнанието ми са много моменти, когато съм била на стадиона с майка, да гледаме мачовете на татко. На мача с „Аякс“, когато счупиха крака на татко, си бях вкъщи. Спомням си как всички се бяха събрали около него и коментаторът каза, че контузията със сигурност е много лоша. За съжаление, беше така. Това е един от спомените, запечатал се в съзнанието ми. Другите случки са свързани с детските години и с приятните ваканции, които имахме по време на почивките на отбора. Обикновено ходехме с още няколко колеги на татко, с които и до днес поддържаме връзка. Прекарвахме си чудесно и имахме много весели дни на морето.
А.А. – Детството ми премина по стадионите с баща ми и неговите колеги. Спомените са много и то интересни, но бих искал да си останат лични. Благодарен съм на съдбата, че ме е дарила с прекрасно семейство, и като дете, и сега.

– Кога да ви очакваме отново в Чикаго?

И.П. – Чикаго ни хареса много! Топлото посрещане още повече. Надявам се, че следващото ни посещение ще е много скоро. Може би на следващата среща на управителния съвет на новосъздадения „Клуб на привържениците на „Левски“ (София) за Северна Америка, или за някой мач на „Левски“ (Чикаго).
А.А. – Скоро, надявам се! Много ни хареса, а и посрещането и уважението към нас беше много искрено, за което Благодаря от сърце.

Галерия снимки: