Нумизматът Костадин Везьов е много интересна личност. На днешно време, се срещат все по-малко хора с такова присъствие. Може би, всичко се корени в мястото, където е роден – Банско. Македонската кръв, която носи във вените си, го кара да се впуска с нескрит ентусиазъм във всяко нещо, в което вярва. При него няма резерви, дава всичко или въобще не се захваща с дадено начинание. Осанката му винаги предизвиква емоции у околните. Никой не остава равнодушен от неговия личен пример. Той е отдаден на семейството, обича родния край и се гордее с него, издал е няколко книги, събира монети, банкноти и е член на „Съюз на Българските колекционери“, където членуват имена като първия двукратен олимпийски шампион за България – Боян Радев, меценатите Гриша Ганчев и Васил Божков, шефът на корпорация „Развитие“ – Александър Александров и др. На зеления килим, Костадин Везьов играе със сърце и душа за любимия „Левски“ Чикаго.

Костадин Везьов със сина си Кристиян

– Г-н Везьов, разкажете повече за новоиздадената ви книга.
– Това е първият каталог на българските книжни пари, сертифицирани от PMG (Paper Money Guaranty). В него са включени български банкноти, държавни ценни книжа и бонове от личната ми колекция. Подредил съм ги, следвайки международните стандарти на системата Pick-Numbers, създадена от Алберт Пик! Затова и колекцията ми започва от българските банкноти от 1904 година, наречени „Орловки“. При тях цветовете се нанасят едновременно. Описал съм тиража и годините на банкнотите, в които са били на обръщение. Броят на отпечатените екземпляри на книгата почти се изчерпаха, затова съм решил другата година с издателството „Лени-Ан“, Русе, да преиздам допълнителен тираж.

– Кои са най-интересните банкноти или държавни ценни книжа от колекцията Ви?
– Няколко са. Например 100 лева от 1916 г. ги харесвам, не само защото са отпечатани 100 години преди да се роди моят син Кристиян, но и защото има доста интересни събития свързани с тях. Част от банкнотите от серия „Д“ са откраднати и след намирането им са „препечатани“ с червен печат серия „А“. Много ценни и редки са, макар тогава, по време на войната, да нямат голяма художествена стойност. След края на бойните действия, когато българската войска е изтласкана от армиите на Антантата от Беломорска Тракия и Македония, българските банкноти от 1916 година остават като официални платежни средства в тези територии, като на тях се лепят марки. Интересни са и касовите бонове от 1918 и 1920 г., отпечатани в различни печатници в Германия и Англия (ползвайки най-вероятно една матрица). Те са досущ еднакви, само тези отпечатани в Мюнхен са нарязани „вълнообразно“, а тези в Англия равно. Специфичен дизайн имат българските банкноти от 1922 г., които са печатани в САЩ и приличат малко по дизайн на доларите.

Българските банкноти в Беломорска Тракия и Македония (в горния десен ъгъл е залепена марката)

– Отдавна ли се занимавате със събирането на банкноти?
– От около пет години се занимавам с т.нар. бонистика или събиране и колекциониране на банкноти. Аз съм нумизмат и обичам да си вдигам качеството на монетите, но започнах да събирам и банкноти. Трудно ми беше да намеря всички талони на „Балкантурист“ и бонове на „Кореком“, които също влизат в международните каталози. Затова издаването на книгата се забави с една година.

– Как избрахте банкнотата за корицата?
– Вие журналистите имате информация, като някакво разузнавателно управление (Смее се). Ще започна обаче по-нестандартно отговора си. Това е българската банкнота 500 лева, от 1942 година. На гърба на банкнотата за първи път се поставя лика на жив човек и това е перничанката Евдокия Ковачева. Аз обаче избрах въпросните 500 лева от 1942 г., защото серийния номер е моята рожденна дата. Прегледал съм сигурно милиони банкноти, за да намеря този сериен номер.

Забележка: Върху 500 лв. от 1942 г. стои ликът на 19-годишната „Мома” Евдокия Ковачева от пернишкото село Дивля. Година по-рано, в селото са поканени журналисти да отразят събор на сурвакари с кукерски маски. Те снимат красивите моми, а фотото на Евдокия се появява във вестник и списание, а тогавашните дизайнери, решават да украси и банкнота. Затова, кметът на прославеното село я дарява с 3 метра плат.

 

– Наскоро посетихте Генералното консулство в Чикаго. Може ли да дадете повече информация за това официално посещение?
– Първо искам да благодаря на генералния консул г-н Иван Анчев за поканата. С него подготвяме една съвместна инициатива, по случай националния празник на България. Заедно ще организираме една изложба, на която ще покажа част от колекцията си от български монети и банкноти. Тя ще бъде изложена на видно място в Даунтаун. Ще разкрием повече подробности, в навечерието на празника. Всеки човек ще има достъп и ще може да се полюбува на българските парични средства от времето на Княжество България, Царство България, НРБ и Република България.

– С какво, освен книгата, ще запомните 2018 г.?
– Ще я запомня и с едно мое футболно постижение. Вкарах шест гола в официален мач за „Левски“ Чикаго. Това са два хеттрика, по един за всяко полувреме (Смее се). Ветеран съм в отбора и ми е все по трудно да играя по 90 мин. на терена. Благодаря на момчетата за всички емоции през този и отминалите сезони. Когато сме далеч от България и не можем да посещаваме мачове на „Левски“ София, презокеанският „Левски“ ни помага много да не забравяме кои сме и какво носим в сърцата си.

– Какво ще пожелаете на читателите?
– Може да звучи банално, но им пожелавам най-вече да са живи и здрави. Успешна 2019 година за всички българи по света и Бог да ни пази!

Костандин Везьов със семейството си

В-к: „България“

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.